Истерясалият Костов и „ястребът” Ненчев врачуват за „Дондуков 2”

Генерал Румен Радев едва ли е подозирал колко неща ще научи за себе си след решението си да влезе в политиката. Само за няколко седмици след като стана ясно, че той ще е фаворитът на левицата за държавен глава, за него се изписаха десетки статии. Половината от тях намекваха, че той е натовец, американска подлога и кандидатура на US посолството. Другата част от текстовете директно го обвиняваха, че е на пряко подчинение на Кремъл, че лично Владимир Путин го е пуснал на политическия фронт и че у тях генералът разговаря с домочадието си едва ли не на руски, за да ги готви за новата вълна на хибридните военни действия. Черешка на тортата постави излезлият от прахоляка на виновното минало Иван Костов, който истеряса, че Румен Радев е комунист.

Откъде го е научил, тайният код на звездите ли е разчел, не стана ясно, но пък се изясни друго - появил се е кандидат, който статуквото не може да смели, не може да разгадае докрай и заради това е включило пръскачките на кал на бързи медийни обороти. Въпреки че като се замисля, да те нарече "комунист" основният приватизатор на прехода, бащата на класическите корупционни схеми, човекът, заради когото народът плаща възсолени сметки за ток (помним американските "Марици", помним), това трябва да е нещо като върховен комплимент. Щом Костов те мрази, значи в теб има нещо светло и свястно. Това е политическа аксиома.

Генерал Радев се появи като голяма изненада в политическия живот на страната, а медийната паника покрай него издава ясно, че той не е кандидат за президент без никакви шансове. Има възможност самолетът му да се извиси до неподозирани небеса. В негова полза работят няколко основни факта. На първо място - той е човек с чиста политическа биография и колкото да се напъват авторите на журналистическо фентъзи, трудно могат да го омърсят докрай. Разбира се, липсата на политически позиции досега може да се окаже и нож с две остриета, защото дори и в разградената напълно българска публичност хората все пак се интересуват от неща като последователност, принципност и безкомпромисност. Но при драматичното ниво на омраза към всички стари физиономии, които са минали през калта на българската политика, едно ново лице има повече шансове да предложи различен стил на политика и нови идеи. Просто в България всички останали са втръснали до такава степен, че дори да измислят най-гениалния план за спасение на държавата, никой няма да му обърне внимание.

Асът на авиацията е в състояние да обедини и цялата левица около себе си. Това е голямото предизвикателство, което пада лично върху него, защото трябва фигура от неговия мащаб, за да се преодолее голямото недоверие, което се е наслоило като отрова в левицата. Не става дума за това ген. Радев да бъде някакъв политически посредник между ръководствата на АБВ и БСП, а да се обърне към всички леви избиратели, тези, които са гневни, ядосани, а някои от тях от години са отказали да гласуват, защото не виждат реализация на техните идеи. Това е електорален резервоар, който не бива да се подценява. За целта обаче е много важно генералът да предложи наистина реална промяна по върховете на държавата, нов качествен баланс във външната политика и осъзнаване на това, че президентът трябва да бъде наистина морален крепител на нацията, а не клоун, който не е способен да предприеме дори и една крачка, без да се консултира с едно конкретно посолство.

Точно заради това първото действие на ген. Радев, което дойде още преди реалната му номинация, бе от изключителна важност. Той атакува една от най-прогнилите и карикатурни фигури на кабинета - евроатлантическия селянин Николай Ненчев. Именно тогава се изясни докрай трагичното състояние на авиацията, за което пряка, ама наистина пряка вина носи министърът на отбраната. За него е по-важно да пусне своите бесуващи талибани на хранилка да пишат декларации за идеологическата му чистота и способностите му да се бори с Путин, отколкото да обърне внимание на реалните проблеми на армията. Не е случайно, а суперметафорично, че именно при този напълно провален министър, с рейтинг между един и четири процента, България изпадна в състояние да не може да охранява своето родно небе. Допреди преврата в Турция и развихрянето на ердогановския авторитаризъм беше красива опорна точка да се твърди, че няма нищо лошо в това турците да поемат нашата защита, защото те са горди натовски съюзници. Днес това уверение звучи като пошъл виц.

Между другото, бесуващата ненчевщина не успя да преживее лесно тези обвинения. На сайта на реформаторския БЗНС веднага се появи злобно антрефиле, в което посолиха от същата подправка. Те (разбирай евроатлантическата селяния) нямало да позволят външнополитическата доктрина на Кремъл да контролира държавата. Да, когато Бог наистина иска да накаже някой, първо му отнема акъла. Радев говори за пълен разпад на армията, за арогантност и безхаберност, а те знаят само Путин, Путин, Путин...

В ляво пък веднага се чуха обвинения защо Радев не бил казал нищо за Борисов. Според мен генералът правилно насочи стрелите си. Той насочи картечницата срещу този, който ясно показва, че слугуването пред чужди интереси е пагубно за националния суверенитет. Една от големите вини на Борисов е, че допусна външнополитически „ястреби” да контролират основни сфери от властта, а това системно поражда политически кризи в цялото българско общество.

Разбира се, не всичко е цветя и рози пред генерал Радев. Той става кандидат на левицата във време, когато тя е на едно от най-ниските си нива по време на целия преход, а организационното й състояние е плачевно. Защото се появи като външна фигура, върху него до самия край ще тежи подозрението, че е посочен от Георги Първанов. Това подозрение е много изгодно за експрезидента, който обича да се съпреживява като политически гуру и мъдрец от последна инстанция, но може да е взривоопасно за ген. Радев, защото една огромна част от БСП, като чуе за Първанов, тръгва да търси тайни запаси от светена вода, за да го пръсне набързо и да види дали няма от него да почне да се вдига дим след това. Сянката на Първанов води и до подозрения за някаква потайна колаборация с ГЕРБ, така че авиаторът трябва да е наясно, че навлиза в буреносни води с много мъртви течения. Но ако премине това изпитание, може да се окаже в положението на некоронован лидер на едно ново разбиране за политика, за един нов и различен курс на България. Българската политика просто е блато, в което трябва първо да оцелееш, а чак след това да предложиш алтернатива.

Интересно обаче е друго. Генерал Радев предизвика политически колизии и в Реформаторския блок, които отдавна са потънали в своето будистко безвремие, което не е смущавано от такива дребни неща като реалност. Наскоро в свое телевизионно изстъпление един друг генерал - Атанас Атанасов, верен оръженосец на Радан Кънев, както и на всеки следващ лидер на ДСБ, обяви, че Реформаторите щели да търсят "независим" държавен глава, който да имал сили да връща законопроекти и да сезира Конституционния съд. Атанасов нещо май не се усети. На практика той разкритикува сериозно Плевнелиев, който божкем май беше първият фаворит на костовистите, преди да се оттегли панически от следващия вот. По-парадоксалното е друго - по същество идеята за независимия кандидат е практическо повторение на стратегията, довела до издигането на ген. Радев. Очевидно Реформаторите се оказаха притиснати до стената, защото тяхната формула днес изглежда като върховно политическо плагиатство, като вариация на филм, който вече се играе по кината. Вероятно заради това озлоблението им тепърва ще нараства, защото те изгубиха възможност да се скрият под маска и сега ще им се наложи или да имат кандидат-имитатор, или да молят Борисов за място на потъващата лодка. Българската политика може и да е блато, но знае как да бъде справедлива и да въздава наказания, така че да е по-зрелищно дори от холивудска продукция.