Булката беглец  

Спомняте си едноименния филм, нали? В който филм на героинята на Джулия Робъртс все нещо не ѝ беше наред, все не беше сигурна, все връзваше кусури и в крайна сметка всеки път бягаше от поредната си сватба.

Е, и българската политика намери своята булка беглец. Тя се казва Корнелия Нинова и вече за трети път побягва от парламента, където е избрана и където е положила клетва пред българската Конституция да изпълнява задълженията си като народен представител. Забравихте ли защо избяга предните два пъти? Нормално е да забравите – първия път заради отнетата ѝ от Димитър Главчев дума, за който гаф Главчев (за разлика от обвинени в много по-тежки престъпления социалисти) подаде оставка, и втори път - заради поисканата от родителите на хора с увреждания оставка на Валери Симеонов, което пък второ бягство беше оправдано и с нуждата от представяне на „Визия за България“ по градове, села и паланки. А видно от празните зали, с присъстващите по няколко  неразбиращи хора на достолепна възраст, такава нужда е нямало.
И да не си помислите, че с третото си дезертиране булката беглец се бори за предсрочни избори? През ум да не ви минава. Всъщност ако има някой, който най-много да трепери за сегашното управление, то това е именно Корнелия Нинова. За която предстоящите два избора отсега се очертават като кошмар, по време на който ще лъснат няколко базови истини – че БСП е незапомнено разцепена и пълна с вътрешни конфликти и омраза, че всички областни лидери на партията са във война с Нинова и няма да си мръднат пръста за нейния успех и че личните ѝ вражди ще осуетят маса смислени кандидатури и на европейските, и на местните избори. Което, и това е сигурно, ще ѝ коства лидерското място в БСП и оставането в политиката.

„Който не работи, не трябва да яде.“ Ран Босилек е бил много прав, описвайки, може би неволно, една от базовите и справедливи истини на капитализма. Само че не е познавал Корнелия Нинова и депутатите от БСП. Защото те ще ядат, на ниво около средната заплата, без да работят. И защото въпреки че не работят, част от тях продължават да взимат командировъчни, а друга част – дневни. Въпреки че с всеки ден отсъствие предават най-много не друг, а избирателите си, които са ги избрали там, за да творят в техен интерес закони, да решават проблемите и да защитават правата им. И въпреки че парламент без социалисти е една чудесна новина, наглостта да не вършиш работата, за която си избран, получавайки същевременно доста пари за въпросното нищонеправене, е потресаваща.

Но не е изненадваща. Защото другарката Корнелия Нинова има странни взаимоотношения с парите, както всички знаем. На въпрос откъде е взела на скромната 28-годишна възраст няколкостотин хиляди долара за приватизацията на „Техноимпекс“, другарката Нинова смутено отговори: „Ама моля ви се, откъде ще съм имала аз такива пари...“. Само че ги е имала. И са платени. Документите са налице. Откъде са се взели стотиците хиляди долари и чии са - най-вероятно никога няма да разберем, докато същевременно слушаме лицемерните ѝ клишета за върховенство на закона, правова държава, прозрачност и чисти ръце. Потресаваща наглост.

А и не е само тя. Да си припомним ли необяснимия 320-квадратов мезонет в „Лозенец“ на Румен Овчаров - цял живот чиновник и партиец със доста скромни официални доходи? Да си припомним ли приватизацията на пловдивския панаир от Георги Гергов? Да си припомним ли арестът на Кирил Добрев на сръбската граница със сак, пълен с долари и марки? Да си припомним ли стотиците хиляди левове под формата на рекламно време, отпуснати без търг и конкурс на Елена Йончева от БНТ? Да си припомним ли пазара на хотели и имоти, направен от социалния президент на БСП – Георги Първанов? Да си припомним ли яхтите и къщите на Борислав Гуцанов, бентлито на Бенчо Бенчев, квотите за евтин ток на жената на Георги Кадиев или златното влакче, купено от обвиняемия бивш кмет и настоящ областен лидер на БСП в Ловеч Милко Казанджиев?

Никак не е трудно да си припомним и тези, и още няколко хиляди такива герои.

На фона на които бягството на булката беглец изглежда още по-смешно. Защото няма по-неподходящ лидер и по-неподходяща партия, които да настояват за върховенство на закона. Тъй като ако по време на прехода такова върховенство имаше, всички тези хора най-вероятно щяха да са в затвора, а не в парламента.
А парламентът си работи и без социалистите. Както го правят парламентите на всички най-развити демокрации по света, където депутати социалисти просто няма. Като в Полша например - станала официално развит пазар и част от 25-те най-богати държави в света, където социалистите просто изчезнаха от политическата карта. И никому не липсват. Да, ДПС най-вероятно трудно и бавно ще вземат завоя към регистрация в зала - плавно и по конкретен повод, който касае избирателите им. Да, „Воля“ реално не съществува и Веселин Марешки трудно събира няколкото си депутати за заседания. Да, „Обединени патриоти“ са все по-малко патриоти и отдавна не са обединени. Но парламентът работи чудесно. Правителството - също. И липсата на социалистите от тази картинка може само да ни радва.

Да сте забелязали например, че нито един областен град няма кмет от БСП? Не сте и ще ви кажа защо: защото градовете ни се развиват чудесно точно поради тази причина.

В този смисъл мога само, за пореден път, да пожелая крепко здраве и политическо дълголетие начело на БСП на фамозната Корнелия Нинова. И да я поздравя, за пореден път, за решението ѝ да избави парламента ни от социалистите.

Както е започнала, най-вероятно ще избави и политиката ни от социалистите. А с това си постижение другарката вече наистина ще остане в историята. Като едно от най-добрите попадения в кадровата политика на седесарското правителство на Иван Костов и като съвършен таен агент на сините, който умело разби и изпокара червените.

А иначе нека отново си припомним Ран Босилек: който не работи, не трябва да яде.

Дори и да е депутат от БСП.