Българското дясно – „бременен човек”, който няма да роди нищо

Наскоро ми попадна един великолепен филм - "Идиокрация", шантава и налудничава комедия, чието апокалиптично послание обаче май започва да се изпълнява със скоростни темпове. Сюжетът накратко - един абсолютно средностатистически американец от наши дни участва в мисия, в която да го приспят за десетина години, а след това да го събудят и да видят какъв е ефектът върху него. Нещо в бюрократичната машина обаче се обърква, експериментът бива изоставен, а участниците в него напълно забравени. Стотици години по-късно главният герой се пробужда в една тотално идиотизирана Америка (президентът тогава е рапър, кеч боец и порноактьор) и той се оказва най-умният човек на планетата. Лентата е жестока гавра с фиксациите на консуматорския и либерален свят.

Върховното откритие на бъдещето например е автоматизирано кресло с тоалетна, за да може телевизионният зрител нито за миг да не напуска розовата мъглица на виденията, които му продават. Както и да е - когато човек гледа тази сатира и особено като я сравни с новините, които ни бомбардират в последно време, започва да се облива в студена пот, че не е попаднал на комедия, а на документалистика, която описва как светът ще бъде разрушен.

Интелектуално. Но това е по-кофти от банален унищожителен апокалипсис. Интелектуалната катастрофа на човечеството всъщност е истинският кошмар, който вълнува най-първичните части от ДНК-то ни. А за да се случи тя, не е необходимо да става катаклизъм - достатъчно е една след друга да падат основни ценности, осигурили оцеляването ни досега.

Ето, тези дни от Великобритания долетя една новост, която предизвика буря от коментари в социалните мрежи. Лондон призова съвсем официално ООН терминът "бременна жена" да се замени с "бременен човек". Причината - с фразата "бременна жена" се дискриминирали бременните транссексуални хора, а това било недопустимо. Между другото, един английски журналист си бе направил труда да провери колко бременни транссексуални има във Великобритания. Двама. Значи трябва да изменим вековния речник в името на двама души, а и най-вероятно никой не си е направил труда да ги пита дали наистина се чувстват толкова обидени от употребата на термина "бременна жена".

Между другото, от Великобритания често идват такива джендър иновации. Преди няколко години там промениха официалните документи и вместо думите "майка" и "баща" вече се използват термините "родител 1" и "родител 2".  Интересен факт е, че точно тези дивотии накараха преди време една от иконите на руското дисидентство Владимир Буковски (човекът, който бе спасен чрез размяна с лидера на чилийската компартия Луис Корвалан) публично да обяви, че това не се трае.
В свое интервю Буковски, който отдавна живее в Англия, възнегодува, че най-много пари за научни изследвания например се дават за джендър проекти, за изследвания върху пола и така нататък.

"Аз съм физиолог и знам, че въпросите на пола са стабилни и не са се променили от хилядолетия", каза той още преди десетина година и трябва да признаем - идентифицирал е проблема в зародиш. Защото когато човек задълбае в блатото на политиката на идентичностите, тя са превръща в плаващи пясъци, откъдето няма надежда за излизане. Можем да погледнем върху проблема първосигнално. Аз лично не намирам нищо лошо в това, защото именно първосигналните възмущения оформят контурите на всяка протестна политика. И тази реакция ще е един яростен вик на възмущение. Ама вие луди ли сте, бе? Къде сте видели бременен мъж? Мозъците ли ви мухлясаха, за да ги измисляте такива тъпотии и да давите обикновените хора в тях?

Или нека по-добре на дадем думата на един американски писател - великия Филип Рот. В края на романа му "Синдромът Портной" главният герой прави един удивителен монолог, който е буквално непреразказваем. Но в един момент от него градусът скача високо и той съдържа целия протест, който клокочи и днес: "Искате да видите свини, елате в службата ми който ден си изберете, погледнете в кореспонденцията, която получавам, и ще видите свини! Какво правят другите и не им пука! Никога не се замислят! За тях е радост да нанесат рана на беззащитен човек и за бога, това прави деня им весел! Лъжите, интригантството, подкупите, кражбите, джебчийството, докторе, се извършват, без да му мигне на някого окото. Безразличието! Тоталното нравствено безразличие! От всичките тези престъпления не получават дори киселини в стомаха!".

Тоталното нравствено безразличие. Именно това смразява в "бременен човек". Това е престъпление срещу ума. Може би е добре това, че този път и доста жени реагираха на предложението. Много от тях видяха скрития политически капан в него - всяка дама, която настоява да бъда наричана "бременна жена", ще бъде разглеждана едва ли не като фанатичка, като някаква тесногръда луда, която не иска да разбере обидените хора по света, пък били и те само двама души.

Навремето американците бяха цензурирали Библията така ловко, че да бъде заличено от нея всяко място, където се споменава за вино. Това става в началото на Сухия режим – период, печално известен в историята на САЩ като времето, когато се е пиело най-много, а и като епохата, в която организираните престъпни групи натрупаха сериозен капитал заради постоянната контрабанда на пиячка.

И сега се чудя дали не е далече времето, когато пак ще има посегателства върху Свещения текст. Този път, за да бъде отстранена думата "жена". Тази дума очевидно пречи, дразни и за да пощадим чувствата на малцината, които се чувстват обидени, направо да я изкореним с огън от езика.

Но има и непървосигнална критика. Тя изисква да се задълбочим в процесите и да видим, че консуматорският капитализъм оцелява и става все по-хищен, като се опитва да подмени социалната борба с борбата с идентичности. Капитализмът няма против мъжете да протестират за правото да носят рокли, но се ужасява от битка за по-високи заплати, за социална справедливост, за различни условия на труд. В този смисъл до утре могат да ни заливат с "бременен човек", само и само отделната личност да не си зададе въпросите защо светът е такъв и няма ли начин да бъде променен. И не ме разбирайте погрешно - но истинската промяна няма да дойде от гей шествие, а ще започне от стачка, от бунт, от нещо смислено, което може да направи човек, за да разклати основите на системата.

И като се заговорихме за сексуални недоразумения и за мъже, които носят рокли, нямаше как да не се сетим за българското градско дясно, чиито опити за обединение напомнят на стария виц, че мъж не можел да забременее, но опитите продължавали. Тези дни по телевизиите се появи и политическият призрак Петър Москов, наричан още Пепи Готиното, за да покаже, че това, което в България минава за "дясно", е задръстено от кандидати за уличници проповедници. След поредното разпадане на десницата Москов май се оказа в някаква форма на политическа самота и това си личи по неговите медийни заявления. Човекът говори като обиден ангел, неоценена небесна сила, която се е движила по собствена морална територия. В словото му напоследък се забелязват едни апокалиптични образи ("злото вече се случи на последните избори"), едни еротични терзания ("няма да участвам в обединение "няма ляво, няма дясно"), че човек неволно се запитва дали не се е събудил в света на филма "Идиокрация".

Българската десница днес е абсолютна жертва на собствената си идеология, защото те се поставиха в ролята на дистрибутори на Европа и на евроценности, без да изяснят кои са те. Кое е евроценност - да искаш да викаш "бременен човек" или да зачиташ правото на милиони жени по света да се наричат "майки", без това да се разглежда като политически език на омразата. Десните с ужас разбраха, че понятието "Европа" не е единно, а е кипеж от вътрешните противоречия и мнения, които днес се изостриха докрай, и почнаха да търсят нови идеологически рамки.

Но как един Москов да си намери идеологическата рамка. Единствената рамка на Москов е Петър Москов, едно уголемено телевизионно его. Как Христо Иванов и Атанас Атанасов ще обяснят безкрайните си флиртове за обединение и раздели - там няма конкретни идеи, има само една мелодрама. Това е другият проблем на десницата - времената са различни, а лицата са едни и същи. А дори и новите, които идват, брутално приличат на старите. Същите клишета, същите тъпотии. Заради това ще призная - българската дясна общност е единствената, която може с гордост на получи името "бременни човеци". Не че ще родят нещо, ама поне да има с какво да се фукат.