Колониалното поминуване на политическата ни класа бележи нови върхове.
В Министерския съвет е навалица от посланици.
Пристигат наперено, като генерал-губернатори, заемат микрофоните в централното фоайе, а пред тях се нареждат на рапорт министри, прокурори и шефове на служби.
Онзи ден – британската посланичка. Съжалявам, не й помня името, помня само шармантните й ботуши в стил „Екстра Нина покорява Пайнер, 1997-а edition.“
Вчера – американският Ерик Рубин.
Нашите държавни ръководители им се обясняват потни и притеснени.
Рубин даже им даваше думата, като водещ на пресконференция.
Разследваме, проверяваме, всички работят активно, ще ви се докладва веднага, цялата информация е на ваше разположение…За Венецуела, за Мадуро, за Гебрев, за Скрипал, както и каквото пожелаете, изуваме гащи всякакви.
Какво навеждане, ей, каква излагация.
Вярно, че тук е така още от времето на съветския посланик.
Вярно, че при Орешарски трима нагли щатски сенатори начело с Макейн нахлуха в кабинета на премиера и отмениха „Южен поток“.
Вярно, че робията ни е пропита в кръвта и генотипа.
Вярно, че сме свикнали…ама аман, бре, докога?!
На това ли му викате евроинтеграция и изповядване на западноатлантически ценности? Аз му викам скотски живот. Плантация.
Български посланик дали може да нахлуе в Белия дом и шефовете на ФБР и Сикрет сървис да му козируват?
Най-добре е да си назначим две правителства. Едното да се мазни по цял ден на посланиците и Брюксел, другото – да работи за народа си. Така май ще е по-честно.
