„Путинистът” патриарх Кирил и зоологичните русофоби

Ако човек не гледа реакциите на хората, а се информира единствено от медиите, като едното нищо ще заключи, че посещението на руския патриарх Кирил у нас е било някакво нашествие на путинисти, кагебисти и законспирирани хибридчици на българска територия. Отдавна беше ясно, че много медийни персони ще видят в това посещение особен шанс да блеснат с инферналната си злоба по отношение на Русия, всичко руско и по отношение на самата история, която ги дразни с неопровержимите си факти.
В крайна сметка руският патриарх получи удивително топло посрещане от хората. Той го видя с очите си - и на Шипка, и в Стара Загора, и в София. Въпреки всички исторически превратности, тъпотии, геополитически буреносни облаци и локални маниаци българският и руският народ остават близки, защото са свързани от култура, история, азбука и много пролята кръв, скрепила приятелство завинаги, отвъд политическата конюнктура и всякакви временни явления на медийни слагачи и исторически продажници.
Но в края на своята визита патриарх Кирил не можа да сдържи огорчението си и го изказа. То беше предизвикано от нещо, което вероятно постоянно е чувал из България - как страната ни е освободена освен от руснаците, от украинци, литовци, финландци, румънци и кой ли още не. А истината е доста по-различна. Това са все руснаци. Защото тези територии са били част от състава на Руската империя тогава. Простичко и ясно. Днес с политкоректната лудост на времето трябва да повтаряме до скъсване, че за нашата свобода не са се били само руснаци, все едно това променя фактите, както и кой народ има най-големия принос в поднасянето на безценния дар на свободата.

Защото, ако приемем логиката, че в руската армия е имало украинци по онова време (тогава изобщо не е ясно дали е имало формирана дори идеята за Украйна), тогава, както писа един социолог - ако в обсадата на Виена от страна на Османската армия е имало дори и един българин, дайте да я наричаме "българската обсада". Опитът на всяка цена да преоценим приноса на Русия в нашата история доскоро беше наша местна лудост, скелетът в гардероба, който се опитваме да не показваме навън, но количествените натрупвани водят до качествена шизофрения - вече и чуждите гости започнаха да стават свидетели на този медиен бяс, на това противно капене на слюнки, което сладострастно се опитва да отрови историята ни в токсичната смес от подмяна и нови лакейски поклони. Раздаването по темата за това, че не само руснаци били воювали за свободата ни, премина всякакви граници на приличието. Разбира се, недостижим в класацията за кретенизъм на месеца е сайтът "Фактор" (оня сайт, както вдъхновено отбеляза един приятел, за който всичко по-встрани от Адолф Хитлер е болшевизъм). Те бяха извадили следното заглавие: "На Шипка Радев забрави, че за свободата ни освен руснаци са се били и воини на наши партньори от ЕС и НАТО". Това не е заглавие. Това е направо лоботомия. Но именно тази лоботомирана логика все повече се налага в медийните бездни, защото говорителите на измислици постоянно получават трибуна, а и подкрепа.

Изобщо покрай посещението на руския патриарх Кирил се оказа, че можем да направим една подробна класификация на русофобите, защото вероятно всички от тях получиха възможност да разкрият душевните си нечистотии и да ги блъснат в лицата на неподозиращата публика.

Можем да ги разделим на няколко типа. Първият - зоологични русофоби. Повечето от тях са практически нечленоразделни от злоба, телевизионни плюнки, самозадавяне и виртуална свръхистерия. Представителите на тази фауна само дебнат политически и исторически поводи, за да изпаднат в налудничави гъргорения за това как Русия е поробила, изклала, унищожила България, как лично московците са обесили Левски, а вероятно и лично Путин е намесен в голямата конспирация хан Аспарух да установи държавата си толкова близо до Кремъл.

Видният отвсякъде представител на този вид Александър Йорданов получи солидно телевизионно време да обяснява как за него 3 март не е никакъв празник, как руснаците не са донесли никаква свобода на България и как едва великите западни демокрации на Берлинския конгрес ни начертали границите. Фактът, че тези граници са силно орязани, дълбоко не интересува господин "Днес е добър ден за българската демокрация". Интересно как така руснаците не са ни дали никаква свобода и държава, а пък Берлинският конгрес го прави? Но зоологичният русофил не е логическо създание. Той е примитивен микроорганизъм, който се опиянява от идеята за някакво историческо бунтарство, което не е нищо друго от банална подлост, лицемерие и вътрешна гнусота. Сред тях особено се отличи и полупоетът Манол Глишев, който пише полустатии в сайтове, дотирани от "Америка за България". Той извряка в социалните мрежи, че най-много си мечтаел да извърши някои свои биологични функции в митрата на руския патриарх. Вероятно мнението нямаше да звучи така цинично, ако бе написано от естествени сатанистки позиции, но авторът му твърди, че бил "убеден християнин". Та чудно ми е как така всички тези убедени християни, щом стане дума за Русия, са готови да палят клади, да вдигат бесилки, да трошат черепи, да се облекчават на публични места...Това не са признаци на душевно пречистени, а по-скоро на обсебени хора. Да, разбира се, зоологичният русофоб не е многоброен вид, дори напротив - представителите му са сравнително рядко срещани, но те имат такива медийни усилватели, толкова услужливи трибуни, че създават усещането за психиатрия, която е избягала по улиците и се радва, че ще пропусне поредната доза халоперидол.

Другият подвид на породата е "интелектуалният нарцистичен снобар". Той също е част от медийната фауна. Ярък негов представител е журналистът Горан Благоев, който има неприятното качество да говори като духовна истина от последна инстанция, докато изрича тъпотии, които биха засрамили дори и двойкаджия в гимназията. Та именно на Благоев дължим откровенията, че президентът Румен Радев нямал място на Шипка. Ами да - какво да прави един президент при хората от народа, при едно от най-светите исторически места. Шипка има един чудовищен грях в очите на интелектуалния снобар - това е връх на приятелството. Българските опълченци и руските войски заедно го удържат и така пречупват гръбнака на османската армия. И значението на тази битка съвсем не е преувеличено от Вазов. Вазов е просто рупор, автентичен свидетел на емоцията, която чувстват хората, живели по онова време. За тях битката на Шипка е нещо космическо, ярко, вечен знак за свободата. Интелектуалният снобар няма как да понесе това. Че подобно нещо разрушава всичките му теории. Именно на Благоев дължим и една статия наскоро, в която същият се мръщеше на Освободителната война, защото, видиш ли, не обединила цялото българско землище. Ами да бяха дали едно рамо и англичаните, а? Или някой и друг виден европейски народ? Обикновените руски войници зазиждат своите кости в основите на българската държава, тяхната саможертва е сплавта на днешната ни история и да се гнусиш днес от това, означава само едно - ти се гнусиш от идеята кой си, мразиш самия себе си.

И можем да идентифицираме още един вид медиен русофоб - дърдоркото. Именно представителите на тази най-досаден вид родиха голямата идея, че на 3 март трябвало да празнуваме, но не Освобождението (такова се разбрахме, че е нямало, всъщност очевидно на 3 март трябва да разберем, че не Османската империя, а Москва ни е държала в плен 500 години), а 100-годишнината от Брест-Литовския мирен договор. Между другото - това е договор, който има рекордната продължителност от 8 месеца. Толкова.

Разбира се, трудно е човек да не се изкефи на факта, че психодесни се опитват да възкресят от пепелта на историята една гениална дипломатическа маневра на болшевиките. Да, Брест-Литовският мирен договор е много тежък за Русия, откъсва живо месо от нея, лично Троцки като комисар на външните работи се намесва в него, но в онзи кризисен момент той е необходимата глътка въздух за новата власт. Нещо като животоспасяващата инжекция с адреналин. Без мир болшевиките вероятно нямаше да се задържат на власт, защото щеше да им се наложи да воюват на два фронта, без реално да са установили пълен контрол. Да, военните действия на територията на Русия на практика никога не спират, но тяхната интензивност намалява. Именно Брест-Литовският мирен договор позволява на болшевиките да натрупат политически мускули, да се организират и да разгонят метежническите групи. Те са били готови да платят тази солена цена, защото това е тактически правилен ход. Просто хората имат дългосрочни цели.

Колкото до България, лично аз не виждам нито една, ама нито една причина днес някой да чества този Брест-Литовски мирен договор. Това е все едно да си честитиш успешна операция от апандисит малко преди да бъдеш покосен от рак. Само година след това България е сполетяна от кошмара Ньойски договор, защото в своя обичаен стил е избрала грешната страна на историята, сънувайки, че се е наредила на хорото на победителите. Така че, извинете, дами и господа, че никой не си спомня Брест-Литовския договор. България и до днес плюе зъби и кръв заради Ньой, нормално е да пропуска някакви договори, които нито за миг не са се отразили съществено на нейната история.

Но разказваме всичко това не самоцелно, а за да видим, че всъщност упрекът на руския патриарх имаше смисъл. Не мисля, че този упрек целеше обида. Той беше роден от болка, защото подозирам, че дори само за миг да си е пуснал наша телевизия, е видял и чул този чудовищен фон на един топъл и сърдечен български празник. Това е обществената шизофрения на отечеството. На Шипка се събират хиляди. В най-големите градове хора се събират да носят дълги български знамена. Българите празнуват искрено. А вероятно и напук на налаганите истини. Но в медиите гласовете на тези самоотвержени смелчаци и ентусиасти ги няма. Там е царството на патологичните русофоби. Подозирам, че им е тъжно, самотно и зъзнещо и заради това са толкова огорчени, но просто е срамно да ги гледаш. Дано руският патриарх да запомни основно Шипка.