„Не президент, а проблем. Бърборко“

Абдикацията на лицето Румен Радев продължава с огромна сила и на пълни обороти. Избраният да бъде президент от над два милиона излъгани избиратели за пореден път потвърди, че няма никакво намерение да управлява. Направи го отново от екрана на БНТ, където загуби поредните 30 минути и на авторите и водещи на това предаване, и на зрителите.
 
Ама защо да ги е загубил, ще кажете, виж какви истини говори? Защото истините ги говорят наблюдателите, журналистите и анализаторите, уважаеми читатели. Политиците, особено управляващите (какъвто Радев отказва да бъде), имат възложена от избирателите им задача. И тя не е да анализират и да критикуват, а да предлагат решения и да провеждат политики по сбъдването им. Затова им плащаме. В случая – 11 000 лева на месец, плюс кабинет от сътрудници, плюс охранителни кортежи и бронирани коли, плюс кабинет за съпругата, назначена като незнайно каква, плюс кола на НСО с шофьор и охрана. Всички тези пари не се плащат за анализи и критичен обзор на ежедневието. А за управление.
 
Няма друг президент в българската история, така очевидно и безпомощно лишен от мисия и смисъл на престоя си на „Дондуков“. България имаше президент - дисидент от годините на комунизма, президент, извел я от кризата и поставил я на европейски и евроатлантически път, президент с мисия за енергийното развитие на страната и президент визионер, с ясна външнополитическа ориентация и с ясни вътрешни приоритети в икономиката, оставил след себе си знакови инвестиции и проекти като „Тех Парка“. Но никога не е имала президент на нищото, предложил нищо и борещ се за нищо.
 
Нито едно решение, нито едно предложение, нито една реална политическа идея. Критики, изпразнени от смисъл клишета и лични нападки. Дребен интелект с дребно поведение, обичащ дребнотемията.
 
„Ама казва и верни неща, има попадения.“ Разбира се. Няма идеално управление и нашето в България също не е такова. Има много неща, за които сегашното правителство да бъде справедливо критикувано. Въпросът обаче е какво предлага лицето Румен Радев, а не дали е прав в критиката си. Защото хората гласуват за управленци, а не за блогъри и питащи. За питането си има журналисти, които не взимат 11 000 лева месечно народни пари и не се возят в кортежи с бронирани лимузини на НСО, помитащи невинни хора по софийските кръстовища. Президент на нищото.
 
„Ама той и Бойко така, та затова и Румен така.“ Съвършено невярно. Преди време лицето Румен Радев намекна, че е готов да обсъди с премиера управленски мерки за справяне с корупцията и бедността. Борисов веднага прие, след което се наложи началникът на кабинета (а май не само на кабинета) на Румен Радев – лицето Иво Христов, спешно да отклонява приетата покана чрез ефира на БНР. Голям страх в това президентство. И това е само един от епизодите, в които лицето Румен Радев бяга от реалните управленски разговори и ходове. Президент на нищото.
 
„Ама той Бойко уж протяга ръка, ама те ГЕРБ си бият по Радев и той затова така.“ Отново съвършено невярно. И министрите, и шефката на комисията по финанси в парламента – Менда Стоянова, многократно заявиха желание за среща с президента, на която да обяснят и да дадат отчет пред държавния глава за провежданите политики, за обществените поръчки, за 6-те лева нов данък върху най-замърсяващите автомобили и така нататък. Само че лицето Румен Радев избяга и от тези разговори. Голям страх в това президентство. Страх от секторни политики, от среща лице в лице с експерти, от участие във взимането на съгласувани решения. Президент на нищото.
 
„Ама те управляващите уж го уважават, ама непрекъснато го бият през медиите и той Радев затова така.“ Съвършено невярно. Лицето Румен Радев среща топъл прием из всички опозиционни на правителството медии, а преди страхът да го обземе напълно – и в няколко знакови телевизионни предавания. Проблемът на самозабравилите се негови сътрудници, пишещи речите и репликите на лицето Румен Радев, е, че никой, който е тръгнал на война с четвъртата власт, не я е спечелил. А с непрестанните си атаки и обиди по адрес на българските медии лицето Румен Радев прави точно това, нескопосано опитвайки се да заеме позата на жертва. Жертва на собствената си и на семейството си липса на елементарно възпитание, камо ли пък на съвест и усещане за прозрачност и отговорност. На всеки може да се случи пътен инцидент, но само крайно самозабравил се глупак би се опитал да го прикрива, четири пъти подред, след което да обвини обществото в заговор, защото свидетелите и участниците снимали с телефони и говорели с медиите. Голям страх в това президентство. А можеше да излезе, да каже сам, пръв, да се извини и да продължи напред. Президент на нищото.
 
„Ама вижте какви неща говори за изборите, за Костинброд...“ Съвършено нагло. Безпардонната реанимация на емблематичната измама „Костинброд“ показва тотална безпомощност, озлобление и издребняване, невиждани досега в обитаваната от лицето Румен Радев сграда. Сякаш трябва да забравим, че лицето Румен Радев беше избран в честни и перфектно проведени заедно с референдум избори, по време на които управляваха точно тези, които той сега критикува. Голям страх, голямо безсрамие и за капак - идеята за разполагане на видеокамери в секциите, видите ли. Реплика, по-излишна дори от онази с проверката на кемтрейлса. Президент на нищото.
 
„Ама виж какво казва, алтернатива, друго състояние...“ Съвършено празнодумие. Тотално лишено от смисъл бърборене, поради което лицето Румен Радев попада в книгите на западни аналитици като част от план за дестабилизиране и изолация на България. Какво друго състояние? България да не е в ЕС, да не е лидер на Балканите, да не е член на НАТО, да не е кандидат за Шенген, за банковия съюз, за еврозоната? За какво друго състояние говори лицето Румен Радев? За евразийските степи на изгладнелите руски селяни или за затъналите в корумпирани диктаторства бивши съветски републики? Голям страх в това президентство, голямо прекланяне на главицата пред Решетников. Президент на нищото.
 
Това е положението, уважаеми читатели. Излъганите балами гласуваха за президент, а си избраха блогър и задаващ въпроси протестър. Бърборко, както много сполучливо написа Калина Андролова.
 
Президент на нищото.