2019-а - решаваща за Борисов

Със сигурност 2019 г. предвещава да бъде интересна и в тактически, и в стратегически план както за България, така и за Европа. Това означава трудна, изпълнена с предизвикателства е сътресения година. Това е лесно да се прогнозира заради две основни събития, които със сигурност ще се случат – изборите за европейски парламент, които ще се проведат през пролетта, и местните избори, които ще се проведат през есента. И понеже в демокрацията отговорите на големите въпроси се дават по време на избори, то още отсега знаем, че 2019 г. ще бъде година на отговори. И то отговори, които ще бъда произведени най-вече от мнозинствата в България и Европа. Затова третата година на третото правителство на Бойко Борисов ще е решаваща както за самия премиер и управляващото парламентарно мнозинство, така и за българския и европейския политически ред.  

В този контекст пред Борисов и ГЕРБ има няколко изключително важни тактически и стратегически задачи. От изпълнението им до голяма степен ще зависи развитието и на самия премиер, и на ГЕРБ, а и на българската политическа система. Първото предизвикателство са изборите за европейски парламент. За пръв път евроизборите ще бъдат от изключително значение както за България, така и за Европа. Те са едновременно и тактическо, и стратегическо предизвикателство пред премиера. При успех, което означава ГЕРБ да има най-много гласове на изборите, управляващото мнозинство ще се стабилизира в публичното пространство и до голяма степен ще гарантира пълния си мандат. Успех на ГЕРБ по време на евроизборите ще вкара БСП едновременно в идеологическа, лидерска и структурна криза, което ще задълбочи още повече кризата на идентичността, в която партията се намира от години. В подобно състояние БСП ще търси по-скоро себе си и новия си лидер, отколкото път към предсрочни парламентарни избори.

Евроизборите имат и стратегически заряд, който е свързан с политическата ситуация в Европа, но със сигурност ще бъде засегната и България. Очаква се на тези избори да се случат две големи събития – първото е европейските социалисти да се свият до степен, че да се превърнат във второстепенен политически фактор в следващия европейски парламент. Това е така, защото социалистически и социалдемократически партии реално вече няма в държави като Унгария, Полша и Франция, а в Германия, която е основният донор за социалистически евродепутати, социалдемократите са напът да останат на трето място, изместени от консервативната „Алтернатива за Германия“. Към това трябва да прибавим и факта, че в следващия европарламент няма да присъства голямата група на английските лейбъристи, която беше съществена част от Партията на европейските социалисти. На този фон се очаква да бъде материализирана мащабната консервативна вълна, която се надигна в цяла Европа през последните години. Затова консервативните движения и идеи ще имат много по-голяма роля на европейско ниво, което пък ще предизвика криза в Европейската народна партия, където лагерите на унгарския премиер Виктор Орбан и на германския канцлер Ангела Меркел застават на все по-диаметрално противоположни позиции. До голяма степен битката за ЕНП ще раздели европейската десница и на географски принцип, като западноевропейските партии, с някои изключения, ще останат по-скоро на либерални позиции, а източноевропейските - на консервативни. Ако партията на Меркел ХДС претърпи нов спад на изборните резултати, това може да доведе и до оставката ѝ като канцлер, което ще обезсили сериозно либералните кръгове в рамките на десницата. В тази ситуация ГЕРБ и Борисов ще имат сложната задача да се позиционират в европейски контекст, като инкасират възможно най-малък брой щети върху себе си и извлекат максимално много позитиви. Това не е лесна задача, защото интересите в Европа са преплетени и нееднозначни.

През последните четири години, след пика на мигрантската криза, Борисов и ГЕРБ се трансформират от десноцентристка формация в дясноконсервативна. До голяма степен тази трансформация преминава плавно, без да предизвиква сътресения в партията. Тази посока вероятно ще продължи и ще се засили през 2019 г., като ГЕРБ все повече ще изглежда като формация с консервативен културен код, отколкото като сбор от деполитизирани технократи, каквато беше при създаването си. Това означава, че по фундаменталния си идеологически профил партията ще прилича много повече на унгарската ФИДЕС, отколкото на германската ХДС. Трябва да бъде ясно, че в консервативния спектър партиите придобиват формата на обществото, което ги е излъчило, което означава, че който се опита да имитира чужди модели, ще сбърка. Голямото предизвикателство пред ГЕРБ ще бъде да излъчи български консервативен модел, който да бъде основан върху християнския културен фундамент на Европа, защитата на националния интерес в рамките на този фундамент и осъществяването на пазарна икономика, която да гарантира икономически растеж и увеличаване на доходите на гражданите.

При победа на европейските избори ГЕРБ ще трябва да преодолее и тактическото предизвикателство на местните избори. На вота през 2015 г. партията спечели най-добрия си резултат досега, което поставя сложната задача този резултат или да бъде запазен, или да бъде подобрен. За целта най-важната стратегическа задача пред кандидатите на формацията е да избегнат риска от изолация на местно ниво, която да създаде условия за правене на коалиции на принципа „всички срещу ГЕРБ”. При победа на евроизборите тази задача ще бъде сравнително лесно осъществима. Евентуална загуба обаче ще концентрира и канализира анти-ГЕРБ процеси, които ще бъдат изключително опасни особено на втори тур.

Пред Борисов ще има и две основни стратегически задачи, свързани с решаването на геополитически задачи. В краткосрочен план това ще е модернизацията на армията и закупуването на нови бойни самолети. Правителството вече даде заявка за стратегически избор в посока F-16, което със сигурност ще провокира реакция както във вътрешен, така и в международен план. Трябва да бъде ясно, че това не е обикновена търговска сделка, а политически избор, който ще гарантира националната сигурност през следващите десетилетия. За разлика от Швеция, САЩ биха могли да предложат много по-голям пакет от политически и военни гаранции за националната сигурност на България. Затова по отношение на тази сделка не би трябвало да мислим като бивши летци, а като настоящи политици. Отстъпването от настоящото решение ще бъде изключително рисков ход за страната.

Другият стратегически приоритет е продължаване на българското лидерство по отношение на интеграция на Западните Балкани и утвърждаването на Балканския православен съюз между България, Румъния, Гърция и Сърбия. Отношенията в Балканската четворка трябва да бъдат задълбочени още повече, защото този формат има стратегически потенциал да отстоява интереса на четирите държави и по отношение на Турция, и по отношение на Русия, и в рамките на Европейския съюз. Впрочем тези, които ще се опитат да саботират закупуването на нов боен самолет, ще саботират и единението между четирите балкански държави. Това е така, защото атаката ще идва от един и същи геополитически център, който няма интерес нито от едното, нито от другото. След всичко това едва ли можем да си пожелаем спокойна година, но сме длъжни да си пожелаем успех.