Водещият на "Господари на ефира" Ненчо Балабанов: Жените ме харесват заради приликата с Бойко Борисов

Ненчо Балабанов е тв сензацията за миналата 2015 г., когато направи истински бум с имитацията на премиера Бойко Борисов в рубриката „ФейсБойко” в шоуто „Господари на ефира”, както и победата в риалитито „Като две капки вода”. Талантът му обаче не е новост тези, които следят изкъсо културния афиш. Аплодират го няколко години като Аладин в Музикалния театър. За хлапетата е гласът на зебрата Марти от Мадагаскар, самурай Джак, Оби Уан Кеноби и много други.
 
- Ненчо, как се чувствате на стола на водещ в „Господари на ефира”?
- Забавлявам се истински и се надявам, че и за зрителите е забавно да ме гледат. Работата е доста отговорна, защото всяка вечер трябва да останеш интересен на зрителите. Все още не мисля, че се справям отлично. Рачков и Зуека са по-дори от мен.

- Как открихте актьорския си талант?
- Роднините. От малък „реквизирах” всякакви предмети из къщи. Много обичам ударните инструменти и на каквото ми попадне, свирех. На всички семейни сбирки бях дежурен ентъртейнър. По всякакъв начин - пеех с дезодоранта в ръка, танцувахме на музиката от касетофона с децата на гостите ни. Винаги е било шоу. Всички казваха: „Това момче ще стане артист!”. И слава Богу, станах артист.

- Палаво дете ли бяхте?
- Чупил съм ръка, операции са ми правили, следствие на разни бели. Момчешки работи. Паднах от един орех веднъж и си счупих ръката.
Орехът беше вплетен в една черница и аз прецених, че клоните му са по-стабилни, за да достигна до плодовете, но се оказаха хлъзгави. И туп - долу. Господ ни е пазил много като деца, защото едно време сме си ходили през лятото без контрол насам-натам с колелата. По поляни, пещери, реки. Всякакви глупости сме правили. Сега децата стоят повече пред компютрите, което от една страна е добре, че са по-предпазени от жестокия свят. Но пък нямат жив контакт с други деца, не са на въздух и на слънце. Времената обаче са такива.

- В училище ли бяха първите ви сценични изяви?
- Ползваха ме на всички тържества, на челна позиция. Най-първата ми изява беше в Сливенския дворец на народната армия. Там се провеждаха концертите на школата на Елена Пеева, която тогава ми беше учителка по пеене. Бил съм на 13. Към 16-17-годишна възраст вече се замислих за актьорското майсторство. Възхищавах се на гласовете, които дублираха филмите. Давах си сметка, че има такива хора, които работят зад кадър. Още тогава бях очарован от проф. Румен Рачев, който след това ме прие в неговия клас по куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ.

- Къде го чухте първо?
- В „Костенурките нинджа”. До ден днешен помня репликата: „Костенурките нинджа - рицари в черупка. Пазят реда и закона и на злото ще смачкат фасона”.

- Как влязохте в НАТФИЗ?
- Приеха ме и пеене в Нов български и трябваше да избирам. Имах една седмица да взема решение.

- Защо предпочетохте куклите?
- Една колежка, Яница Маслинкова, която беше изкарала една година при Боньо Лунгов, ми разказа разпалено колко е хубаво и колко много неща се развиват в тази специалност. Че не е само пеене, не е само актьорство, а комплексно образование. Наистина се оказа така. Четири години не съм спирал да грабя от там. Да уча от всичките си преподаватели, всякакви неща, които ми помагат до ден днешен. Любо Гърдев ми преподаваше сценична реч, с която и сега си изкарвам хляба. И, дай Боже, още дълги години да го правя. Това е много важна школовка. Особено в дублажите: без да те виждат хората, да съумяваш да изграждаш образи. Да комуникираш по различен начин. Да натоварваш изреченията със смисъл и прочее.
 
В края на първи курс се запознах с Атанас Сребрев, който завърши музикален театър. Той ме заведе на кастинга за клуб „Опера”. Пеехме парчета от мюзикъли, беше някъде 1999-2000 година и като за тогава бяхме суперявление. Аз, Наско, Миро и Галя, Орлин, Тони... Заведението държеше високи цени, но винаги беше пълно и то с публика.
Една маса е правила по 1200 лева сметка, което за онова време беше сериозна работа. Получаваше се превъзходно шоу. Хората идваха да ни видят.

- Имал ли сте гафове на сцената?
- За малко да умра още във втори курс, играейки един етюд. Играех баща комар, който учи детето си да смуче кръв. На сцената бяхме аз и колегата ми, комарчето-син. В устата имах химикал с капачка, който ми служеше за хоботче. И по едно време поех по-силно въздух, капачката се откачи и ми заседна в гърлото. А залата пълна, не мога да избягам от сцената. Почвам да преглъщам. Нито мога да си поема въздух, нито мога да преглътна - капачката голяма. Накрая усетих как ме издра, глътнах я и мина надолу. Взех си дъх, довършихме етюда, но беше много страшен момент.

- Защо участвахте в „Като две капки вода”?
- Това е страхотен формат. Един артист може само да е щастлив, ако го поканят. Не се замислих изобщо и казах "Да". Шоуто е изпълнено с чувство за хумор, пеене, работа по образи, актьорлък. Заслужава си усилията. Няма отпадане, няма и интриги между участниците. И всеки от нас до края показва себе си. Весело ни е през тези 3 часа заедно, минават като 20 минути.

- Как ви промени славата?
- Не ми е чак толкова ново. Може би мащабът е различен в конкретния момент. И преди съм имал вниманието и любовта на публиката, но мащабът е бил по-малък. Това е нещото, което ме държи стъпил на земята. Да, сега доста хора изведнъж се запознаха с моята персона. И вниманието е огромно. Но не се главозамайвам, защото през годините съм ял парче от тази пица и сега ако ми се пада цялата, съм готов за нея.

- Ако премиерът Бойко Борисов има нужда от двойник, къде бихте го заместили успешно - на среща в Брюксел, на футболното игрище в Бистрица, или в парламента?
- За парламента не съм готов, може би на тенис корта ще го отменя най-сполучливо.

- Все още ли не се познавате с Бойко Борисов?
- Не. Интересно ми е как реагира и се надявам да е с чувство за хумор.

- Той е харесван мъж, увеличиха ли се и вашите фенки покрай имитацията или обратно?
- Отдавна запълних 5000-те приятели във Фейсбук, пишат ми много хора. Има огромен процент дами, за което се радвам. Благодаря на всички! Но какъв процент от тези дами ме харесват заради самия мен, и кои заради Бойко Борисов, ми е трудно да кажа.

- На какво обичате да си играете със сина ви?
- Той е доста зрял за възрастта си. Гледа видеа в „Ютюб”, оформя разни филмчета в ума си. Сръчен е в ръцете - майстори фигурки от специални материали. Купуваме ги заедно от магазини за художници. Говорим си като възрастни с него. Много е в час с различни теми от живота.

- Не обичате да говорите за личния си живот, но се разведохте. Готов ли сте да разкриете жената до вас?
- Още не съм го мислил. Сега имам много неща за показване и акцентът не искам да е там. Ще опитам колкото може по-дълго да запазя личния си живот за себе си.