В България, член на ЕС, 2021 г.: Да избереш самоубийството пред мизерията  

Майка и дъщеря политат от седмия етаж в блок в Стара Загора. Избират смъртта пред мизерното съществуване. Майката е възрастна и незряща, а дъщеря ѝ се води личен асистент. Преди да изберат смъртта, оставят пари за изразходения ток за предния месец. Когато разследващите влизат в жилището им, са потресени от мизерията, в която са живели двете жени. Спели са на една от свалените врати в апартамента, покривали са се с черга, а са се топлили с печка „циганска любов“, в която са горели стари вестници. Неволни свидетели на самоубийството стават две осемгодишни деца, играели наблизо.

Годината е 2021-ва, а страната ни е горд член на Европейския съюз. В навечерието сме на избори. Кандидати за депутати ни обясняват вдъхновено как са увеличили минималната пенсия на 300 лева. Най-страшното е, че с такава пенсия са около милион пенсионери в страната. Знаят ли уважаемите кандидат-депутати как се живее с такива пари днес? Това е съдбата на огромна част от българите в пенсионна възраст. А тези хора са се трудили през целия си живот честно и почтено. И те живеят между нас, ние ги виждаме и срещаме всеки ден. Социалните министри в продължение на три десетилетия изприказваха порой от приказки за бедстващите възрастни. То не бяха потребителски кошници – първа, втора. То не бяха думи на загриженост. То не бяха обещания за промяна. И в крайна сметка нищо. Е не съвсем, де – измислиха едно швейцарско правило за вдигане на пенсиите всяка година. С по няколко лева. А на кандидатите за нови избраници, дето са толкова щедри на обещания, можем да им кажем само: „Ходи живей ти с тия пари, бе.“
 
Мария Кънчева, Варна