Живея в деветия кръг на ада с жената, дъщерята и зетя

Казват, че на оня свят имало ад. Може би, но на тоя свят неговият девети кръг с положителност е у дома. За разлика от всички преизподни моя милост се пържи като шаран едновременно в катрана на три казана: на жената, на дъщерята и на оногова – зет ми. А аз, грешникът, допреди десетина години си представях пенсионерските си дни като розов залез, когато ще мога да се наслаждавам на трепкането на перото, докато рибката захапе кукичката с мърдащия червей...

Не ми тежи това, че като пенсионер ми възложиха да тичам по магазините ежедневно и да дебна промоциите, за да ги храня. Че мое задължение е всяка събота да тупам двата персийски килима, за да могат внуците да си играят върху тях. Не ме озори кой знае колко и възложената ми образователна програма, която стриктно да спазвам, за да могат двамата ми внуци да имат европейско бъдеще. Това, което ме сломи, бяха непрекъснатите семейни скандали, на които точно аз се оказах единственият гръмоотвод.

Не отричам, че всички си имаха своите основания. Жена ми вече кара своята критическа възраст и съвсем естествено е да откача понякога. Дъщерята, която е с две висши, отново е безработна и още от сутринта е бясна, че зетят пак ѝ е отмъкнал дневните стотинки за кафе. Освен това живее с майчините тревоги, че двамата внуци няма да се окажат вундеркинди. И само аз, заклетият рибар, си нямам обективни причини, поради което съм длъжен от сутрин до вечер да проявявам разбиране и търпение към проблемите на останалите членове на фамилията.

Изкарах така две години, когато усетих, че нервите ми са опънати и повече не издържат на това напрежение. Получих и някакъв тик, който кара ченето ми да трака като картечница при стрелба. Но това мое състояние никого не тревожеше... Дори веднъж, когато изплаках болката си пред зетя, той се разсмя и ми каза, че съм голям шаран, но скоро ще се оправя, когато гушна букета...

Тази негова оценка направо ме вбеси! Така ли, рекох си, и още на другия ден отидох в частна клиника на невролог. Там ме прегледаха, изписаха ми хапчета и ми препоръчаха да правя ежедневни разходки сред природата. Взех да размишлявам изпълними ли са тези лекарски предписания.

На другата сутрин, когато приготвях закуските им, пуснах по две хапчета в чашите с кафе на зетя и дъщерята, а в тази на жена ми сложих три от любов и грижа. И ето че хапчетата се оказаха много ефикасни! В края на седмицата съпругата ми стана страшно мълчалива, дори се уплаших от това, че взе да заспива по време на вечерята. Дъщерята също стана неузнаваема, престана да крещи на внуците за щяло и нещяло и дори взе да плете пуловер на две куки. И моят сън се възстанови, а онзи коварен тик почти изчезна и устата ми се разтегна в предизвикателна усмивка, която шашна зетя. Какво нещо е животът! Едно нищо и никакво хапче, а как събудиха желанието ми за живот и ми върнаха самочувствието на европеец...
 
Спас ВУТЕВ, гр. Елин Пелин