Защо няма да гласувам  

Винаги съм изпълнявала гражданския си дълг и съм пускала гласа си на изборите, въпреки че напоследък го правех с неохота и компромиси. Но сега вече съм решила – край. Писна ми да ми обещават и да ме лъжат. На 73 години съм, животът ми мина, а откакто съм пенсионерка, едва свързвам двата края. Вземам около 500 лева и свършиха надеждите ми да мога да карам достойни старини.

Какво ли не ни обещаваха, увеличения, преизчисления, особено като се зададат избори. И накрая – пенсията ми пак мизерна. Нека се замисли един депутат как ще живее с 500 лв. на месец. За кое по-напред – за мляко и хляб, за лекарства или за ток. Лишавам се от отопление и стоя облечена с няколко ката дрехи, за да мога да си купя храна и лекарства. Добре, че са децата ми да ми помагат. Но не искам да ги натоварвам и пестя от всичко.

В най-бедната страна от ЕС пенсионерите са най-бедните в съюза. Цвилизоваността на една държава си личи по отношението към възрастните, безпомощните хора. По този показател България сигурно е на последно място сред европейците. Затова пък се прочухме с корупция и бедност.

И сега на предстоящите избори – все същите стари муцуни. Е, казвам, стига. Вече нямам доверие на никого. А младите – да учат езици и да заминават в по-уредени страни. Че тук оправия няма да има.
 
Лиляна Трифонова, Плевен