С възмущение посрещат жителите на Благоевград, Димитровград и Велинград желанието на евродепутата Андрей Ковачев да бъдат сменени имената на родните им места. Това се налагало, защото градовете били кръстени на бивши комунисти. Сред нарочените за смяна на името е и софийското селище Владо Тричков.
Как ли изглеждат от Европа българските проблеми днес, се питат хората. И това ли е най-важното, което трябва да се направи за бедстваща България със смъртност на едно от първите места по време на коронакризата, пък и въобще като цяло? Със застаряващо население, с липса на перспектива и работа за младите. С почти неработеща икономика, с най-ниските заплати и пенсии. С население, страдащо от множество хронични болести. Със смазващи социални неравенства, с ужасяваща бюрократична система.
Сякаш всички тези неща ги няма, само смяната на имената остана нерешена. Естествено, въпросът да се реши централно, без да се допитат хората. Вместо тях решението да го вземат в някой луксозен кабинет на властта. За да изненадат неприятно жителите на тези градове. Да бръкнат в джоба им за подмяната на личните документи. Според евродепутата това с личните документи можело и да почака, докато им изтече срокът на сегашните. Ама дали така мисли и администрацията? От опит знаем, че поне веднъж в годината на почти всеки гражданин му се налага да се сблъска с нея. Очевидно е, че за решаването на каквото и да е гражданинът трябва да е с документи, съответстващи на реалното положение на нещата. Така че, щат не щат, хората ще прибягнат до подмяна на личните документи.
А и защо Горна Джумая да звучи по-добре от Благоевград? За Димитровград и Велинград стари имена за възстановяване няма, тъй като те са превърнати в градове навремето чрез обединението на няколко села и превръщането им в град. Идеята за смяната на тези имена е ненавременна, предизвиква недоволство и недоверие към властимащите.
Стефан Михайлов, Пловдив
Все още няма коментари