За посещение при Ванга записваха в милицията

Прочетох мнения на хора, чиито близки са посещавали навремето Ванга. Ще разкажа нещо от първо лице. Баща ми беше железничар, работеше на гара Пирдоп. Имаше склад, в който се съхраняваха много уреди за измерване на железния път. Един ден забеляза, че липсва един уред, който струва 300 лв. (заплатата му беше 125 лв).

Аз бях студентка и живеех с Клавдия от Петрич. Майка ми дойде разплакана и помоли Клавдия да помогне. Баща ѝ работеше в Петрич и записваше за Ванга. Речено-сторено, условието беше да се спи на захар. Думите на Ванга: Уредът е откраднат и се намира да дъното на езеро, трябва да го платите.

След месец баща ми посещава съседния жп участък и вижда същия уред в склада на колегата си. Разказва му за загубата, а колегата му казва: Вземи си уреда, не помниш ли, че ми го даде назаем? И така баща ми си тръгнал щастлив, а думите на Ванга се оказаха неверни!

Иначе записването за Ванга ставаше в милицията срещу определена сума. Записваха по 10-15 души, всички дни бяха запълнени за месеци наред. Майка и татко бяха с привилегии, защото бащата на моята съквартирантка ги записа.

Ванга излизала сутрин рано, пред нея имало море от хора, които били викани по този списък. Много се ядосвала на тези, които идвали по любовни въпроси, и казвала да си вървят. Винаги била облечена с дълга пола с пришити дълбоки джобове. В тях хората слагали левчета, с които тя по-късно построила параклиса в Рупите. Вземала пакетчетата захар, на които хората трябвало да спят, изсипвала захарта отвисоко и говорела.
 
Д-р Нина Минчева