Вотът срещу кабинета на ГЕРБ беше евроатлантически избор

Политиката и лицемерието вървят винаги заедно. От векове е така, но в старите и улегнали демокрации тамошните политици все пак имат някакво чувство за мярка.

Всъщност липсата на мярка е най-набиващото се в съзнанието на избирателя усещане, което го отблъсква обикновено от грозната родна партийна действителност. Особено ако имаш малък, но интелигентен електорат като ПП-ДБ. Затова и днес са на трето място и оставайки в опозиция, остават встрани от процесите, които текат в политиката и обществото.

Но случилото се в последните няколко месеца надмина и най-лицемерните изяви на българската политическа сцена. Когато се създаде служебният кабинет на премиера Главчев и всички обявиха него и министрите му за кукли на конци, от Банкя се кълняха, че нямат никакво участие в съставянето на кабинета, че той си е само служебен, а не е герберски. Преди дни в проектокабинета на Желязков –партиен по думите на лидера на ГЕРБ, лъснаха имената на доста министри от служебния НЕ-герберски кабинет. Но върха на арогантността е твърдението, че тези, които не са гласували за проектокабинета, всъщност са гласували за Путин. Е, това вече напълно изплиска чашата. Твърдението е на двама видни политици. Извинявайте, ама да гласуваш за тяхно правителство, защото това било евроатлантическият избор, е нелепо и обидно за масовата публика. Европейско и евроатлантическо е да гласуваш против корупцията и задкулисието и да се бориш с всички сили срещу тях, а не да правиш кабинет, за да си продължиш със схемите.

В този смисъл отказът да се подкрепи правителството с първия мандат е цивилизованият, атлантическият избор.
Може като общество да се движим доста назад след утвърдените демокрации, но пък не сме чак толкова загубени, че да ни третират като бавноразвиващи се. А и това, което се разигра около първия мандат в етническата партия, може да вещае по-скоро политически край на нейния кратковременен лидер.
 
Росен Михайлов, Варна