Преди 4 години Вежди Рашидов заяви: „Днес все повече виждаме комплексите на бездарния човек с претенции, че е културен“.
Само преди 9 месеца той се обърна към депутатите: „Накарайте с поведението си хората да ви обичат“. Шекспир е казал, че „Който се смее над белега, не познава какво е рана“, а мъдрият български народ е проумял, че „Никога не е късно да станеш за резил!“.
Хората, които ме познават, знаят мнението ми за човешката същност. Че както и да играеш, както и да лавираш, както и да се прикриваш, рано или късно показваш истинската си същност! Сега лъсна същността на един човек, разкриваща колко никак не е културен. С поведението си даде да се разбере защо хората не обичат депутатите.
Надменното поведение на болшинството в НС отвращава до крайна степен хората. С такова поведение „народните представители“ правят положението както в парламента, така и в цялата страна не влошено, а безнадеждно!
В НС неограничената и ненаказуема власт превръща 90% от депутатите в алчни и безскрупулни гьонсурати! Необяснимо е защо след пребиваването им в 1-2 парламента, виждайки файдата от „дейността“ им, допускаме някои от тях да са там над десетилетия? Може би за да се види още по-ясно как абсолютната власт развращава абсолютно? Въпреки това те са все там, все начело в избирателните листи и все на 1-во, 2-ро място за по-сигурно.
Случаят Рашидов недвусмислено доказа и подсети, че рибата се вмирисва от главата! Че не беше ли „главата“ на България, който даде тон, наричайки председателя на НС „проста кърджалийска...“. Каква е разликата между В. Р. и Б. Б.? Единствено може би тази, че след изказването си Вежди подаде оставка и се оттегля от политиката. Вторият няма достойнството да го последва и тези 239 в НС да не се правят на улави, насочвайки вината към Н. Минчев и Р. Кирова, ами час по-скоро да поискат оставката на Б. Б. Нахвърлят се върху когото не трябва, за да не се сетим за падишаха ли? Може и на тия двамата да дойде редът, но днес е ред на друг! Разбраха, че с твърдоглавие, високомерие никога не ще накарат хората да ги обичат и уважават. Да проявят най-после малко смелост и най-вече да покажат поне малко чест, достойнство и справедливост! Ама Вежди в едно е прав – по-високият процент от тях „не стават и за чеп за зеле“.
Докога с тези без път, без посока, без визия за по-добър и по-справедлив живот? Кога ще потеглим към вярната посока?
Валерия Стефанова, Лондон