След поредните навярно също ялови избори у нас в последните години вниманието на зрителите за пореден път беше насочено към богатата на коментари следизборна телевизионна нощ. В трите телевизии с национален обхват дефилираха антрополози, политолози, политически анализатори – истинска говорилня, за съжаление, точно толкова безплодна, както и самите избори и изборни резултати. То не бяха цветни схеми, диаграми, шарении, почти фалшив възторг от факта, че изборната активност се е покачила с процент-два, вместо да се срине още повече надолу. Едни и същи лица пак се местеха от една телевизия в друга, за да повторят или потретят онова, което вече бяха казали в предишното си участие.
Неприятно впечатление направи тясната политическа обвързаност на някои от коментаторите, която ясно показваше кой към коя ясла е закачен. Един боботеше и с мимики и жестове се опитваше да внуши тезата си, друг с такъв яд говореше за една политическа сила, че след края на изказа си поглеждаше и много лошо, за да затвърди казаното от него. Трети пък прикачваше към началото на изказа си едно страдалческо „Ох“, сякаш за да каже на всички, че те просто не вникват като него толкова навътре и надълбоко в нещата. Въобще би било забавно, ако не ставаше ясно, че политическият анализ у нас също е подвластен на политическата криза, също страда от прекалени пристрастия, за да е обективен и полезен за зрителите.
Представете си футболен коментатор, който, вместо да коментира обективно, славослови единия футболен тим, зрителят просто изключва звука и така гледа мача, е преди това е пратил коментиращия по дяволите.
Така и не чухме нищо за връзката между изборните резултати и акцентите в програмите на партиите. Дали победителите, вторите, третите са на тези места, защото са привлекли или отблъснали избирателите с визията си за образование, здравеопазване, решение на регионални проблеми, социална политика. Въобще пак станахме свидетели на телевизионна следизборна мешавица и говорилня, предизвикваща повече съжаление у драгия зрител, горд евроатлантик и гражданин на Евросъюза.
Светослав Лаков, Пловдив
Все още няма коментари