Поредното убийство на невинен човек не само разтърси, но и стресна всички ни. Напоследък зачестиха негативните новини, свързани с бивши и настоящи служители на МВР. Смъртта на психолога Иван Владимиров поставя и много въпроси, свързани въобще с режима за разрешаване на притежаване на огнестрелно оръжие. Означава ли това, че всеки пенсиониран полицай или бивш МВР служител може да притежава оръжие. Наскоро друг пенсиониран мевереец пък се прочу с насилието върху жени. Сигурно и той е имал правото да притежава оръжие.
Възникват въпроси и около жалбите, свързани с дълголетната вражда между Владимиров и убиеца му. Очевидно органите на реда не само не са откликвали, но и въобще не са работили по тях. Всички се питат и какви хора се приемат на работа в полицията и службите, какъв е подборът им, как се работи с тях впоследствие, за да се предотврати прегарянето им. Защото е ясно, че днес служителите на реда са поставени и работят в условията на постоянен стрес. Има непрекъснато различни събития, демонстрации, митинги, стачки, футболни и спортни събития, които са охранявани и които понякога изискват всекидневни усилия от страна на служителите на министерството. Това наистина изтощава и износва хората. Знаем, че има свестни и почтени служители, всички сме попадали на такива, търсели сме тяхната помощ и съдействие. И сме ги получавали, били сме им благодарни. Но и всички сме се сблъсквали с негативни и брутални прояви на полицаи, с превишаване на правомощия и отнемане и нарушаване на човешки права. Употреба на груба сила, заплашителен, нелюбезен тон, грозен език. Живея в района на футболния съюз, където обикновено се концентрират полицейските сили преди спортни събития, имал съм възможност да чуя разговорите, шегите и закачките им, прибирайки се в дома си. Ами не съм очарован, за съжаление. Груби шеги, груби закачки помежду им, циничен език, нецензурен изказ. И не станаха ли прекалено много негативните новини с адрес МВР, които периодично ни заливат? В населението се насажда и с право усещането, че родната полиция не само че не ни пази, ама по-скоро ние, гражданите, трябва да се пазим от нея. А това е вече страшно.
Михаил Методиев, София
Все още няма коментари