Тънем в мизерия, а депутатите ни бутат към нови избори

Политическите консултации и програми около съставянето на правителство се оказа, че могат да бъдат и средство за забавление на политици от парламентарните партии. Докато българинът едва свързва двата края, тънещ в мизерия и битка за оцеляване, парламентаристите отново ни бутат с всички сили към поредните предсрочни избори. Президентът е доволен от правителството си и възможността да управлява еднолично и също не бърза с връчването на мандата на първата политическа сила.

Победителите сякаш не искат хич да управляват и се чудят как да вържат към себе си и вторите в някакво уж евроатлантическо мнозинство. Вторите са категорични, че тая няма да я бъде, и се готвят за свое правителство и управление. Дори и проект за кабинет направиха, с което подразниха първите, че нямало техни хора вътре. Нищо, че им беше казано, че не желаят да имат нищо общо с тях. И уж бяха постигнали известно примирие и съгласие по темата за политиките, но след подигравката – от ГЕРБ пратили на БСП програмата на ПП-ДБ за „забавление“ (по думите на Десислава Атанасова), всичко рухна.

Сега на ход са бесепарите, депесарите, възрожденците и онези, сценаристите на чалгаря Трифонов. Възрожденците си знаят своето, преследват си го, обират протестния вот и чакат. Както е тръгнало, нищо чудно и да дочакат своето време. Да ги видим евроатлантиците какви ще ги дробят тогава, ако това се случи. Засега се очертава коалиция между първите и бесепарите с голямото ДПС на Доган и малкото на Трифонов. И нищо чудно точно това да се случи в близко време. На „Позитано“ са всеядни, когато стане дума за властта, и сигурно ще откликнат. А и това е единственият начин на червената върхушка да оцелее още малко. Депесарите никога не са слизали от властта и никога повече няма да допуснат това да се случи. Управлението на Костовото СДС им е като обица на ухото и никога няма да направят такава грешка пак. Все пак там е и най-умният български политик, дето им крои шапката на всичките.

Иначе пенсионерите си чакат увеличението на пенсиите, което може и да не се състои. Работещите бедни преживяват ден за ден. Хората даже вече не се и ядосват, не проявяват интерес към ставащото. Както е тръгнало, ще дойде време откъде да се вземат пари за поредните избори. Какви пенсии, какви заплати, какви социални програми, какъв напредък, какво развитие? А Евросъюзът за обикновения българин е все така далечен и недостъпен, както и преди приемането ни в него. Пълна безнадеждност!
 
Атанас Кирчев, Русе