След изборите ще гледаме същия цирк в парламента

Дълго време из фейсбук се появяваше една мисъл на Марк Твен, че ако изборите решават нещо, ще ги забранят. Той го е написал вероятно с присъщия си сатиричен хумор, но в нашата страна е вярно това, че изборите не решават нищо. През 2021 г. ходихме до урните през април, юли и ноември, през 2023 г. – през април, през 2024 г. – през юни и вече е ясно, че ще се разходим пак до урните през октомври. Похарчени са над половин милиард, може да се каже напразно, вместо да отидат за социални дейности, за решаване проблемите с питейната вода, пътищата към някои селища и подпомагане на хората, пострадали от природните бедствия.

Кой е виновен за това? Партиите, естествено, считат за виновен електората, че не посочва именно тях, за да имат мнозинство и да хванат само те кормилото на властта. Избирателите пък са единодушни, че причината е в лидерите на многобройните ни партии, за които най-често цитират Бай-Ганьовата „мъдрост“, че „всички са маскари и от един дол дренки“. И са прави, защото уж целите и задачите им са едни и същи, а не намират общ език. Ако през октомври наистина пак трябва да ходим до урните, може да се гарантира, че ще отидат до тях около 20 на сто. Алтернативата, която се появи неочаквано в лицето на „Величие“, рухна още в първите дни. Едва ли е възможно през летните месеци да се появи друга, която да събуди обществения интерес. Значи през октомври ще избираме същите партии и ще наблюдаваме същия цирк в парламента.

Все по-често се отправят призиви към президента Радев да напусне мандата си и да се обяви като алтернатива на сегашното статукво. В същото време няма партия, която да не го критикува яростно за щяло и нещяло. Сигурно и той не е безгрешен, а е и невъзможно всички да го харесват, но високият му рейтинг се дължи в най-голяма степен на това, че до голяма степен мисли като народа. Омраза в обществото ни има в изобилие, но тя се появи още в зората на нашата нескопосна демокрация и продължава до днес поради разрухата на страната, растящата ножица между бедни и богати, демографската криза и зависимостта от посолствата. Самите партии са обсебени от омраза не само една към друга, но и в самите тях, защото не мислят за избирателите си, а за личния си комерсиален интерес.
 
Янка СЪЛЕВА, Стара Загора