Родители, на какво учите децата си

Наскоро почистих междублоковото пространство зад бл. 25 в „Люлин-1“. Дъски и стари мебели седяха тук повече от година. През това време никой не се е захванал да разкара тези боклуци от градинката. Всеки ден в нея се събират много хора и на никого явно не му прави впечатление. Дъските бяха оставени да гният и бяха играчки за децата там. Родители, не ви ли възмущава децата ви да си играят с изкъртени дъски, картони, ПВЦ плоскости и прочие гадости? На какво ги учите, като вие си изхвърляте боклуците и фасовете по земята и те също?

Последните 2 години често пътувам из различни държави в Европа и ми омръзна, като се прибирам тук, да ми се струва най-мизерно. И то е. „Люлин“, а и цяла София са едно голямо бунище с индивиди, които просто съжителстват, защото така им се налага, и общество в нашия град или в по-крайните квартали почти не съществува. Живея тук от 25 години и почти нищо съществено не се е променило. Както са занемарени градинките и улиците ни, както хората си изхвърлят боклуците на плажовете и в планините, такава е и цялостната обстановка в нашата страна. Преди имаше инициативи за почистване и целият блок излизахме да го правим. Сега народът просто се предаде.

И така, миналата седмица реших да почистя. Много хора ме подминаха и дори едно „благодаря“ или „браво“ не чух. Даже един човек ме пита „защо го правя“. Не го правя за благодарности, а просто защото ме дразни и не искам да чакам някой да си свърши работата повече от година. Община и държава няма. Не се знае и защо плащаме данъци, тъй като не получаваме нищо отсреща.
 
Петър Тонков