Ръководството на БСП пак ламти за власт

Все по-неясно и объркващо става поведението на ръководството на социалистическата партия за нейните редови членове и симпатизанти. Социалистите намигнаха веднъж на герберите с избора на Рашидов за парламентарен председател. Оправдаха се, че така са предотвратили пълен блокаж на парламента и са избегнали нови избори веднага. Още по-шокиращо беше единомислието с Борисовите хора по повод на хартиената бюлетина.

Изглежда, ръководството на соцпартията наистина си мисли, че спадът на подкрепата за тях се дължи на машините. Сигурно има нещо вярно в това. Само че другарите от управлението на партията не обелват нито дума за скандалите по партийния връх, необяснимите коалиции с десни партии, конфликта и раздора с президента. И в същото време, когато герберите и „Промяната“ се събраха на разговори, от БСП ревниво направиха извод, че сигурно преговарят за кабинет. Какво излиза – когато намигаш на ГЕРБ и гласуваш заедно с тях, това е политика. А когато „Промяната“ седнат на разговори с ГЕРБ, за да разговарят за общи политики, това е предателство. Изглежда, че на някои другари им се услади властта и сега правят всякакви врътки, за да се докопат до едно бъдещо управление. Ето затова хората са объркани, уж социалистите искат властта за прокарване на своите социални политики, а всъщност май си е ламтеж за власт. Последното съвместно гласуване на бесепарите с депесарите и герберите пък отнема възможността за обособяването на изборен район Чужбина. Ами как редовият социалист от някое българско селце да вярва на своето партийно ръководство, след като има очевидно взаимодействие с двете партии, които нанесоха най-брутални удари на социалистите в последните десетина-двадесет години. И не машинното гласуване е виновно за това, че партията е на изкуствено дишане вече толкова време. Не заради машините БСП се смъква все по-надолу в класирането след поредните избори. Така както е тръгнало, след някоя и друга година може да изпаднем от групата на политическите партии в парламента. А в политиката не е като във футбола, там няма втора група. Който изпадне веднъж, повече не се завръща.
 
Иван Биков, София