Уважаема редакция, често, съвсем естествено за пенсионерски вестник, предмет на коментари са, меко казано, „неблагополучия“ в пенсионната система. Като правило всичко се приписва на „демокрацията“ и на „знакови личности“ от прехода – постоянни „изкупителни жертви“. За аргументи се сочат факти и събития, извадени от контекста на времето или приписвани не на извършителите. Тук предлагам един друг поглед и опит за „синхронизиране“ на общоизвестни факти и събития.
Правителството на Иван Костов наследи една катастрофирала икономика. Читателската аудитория на този вестник е съвременник на „онова време“ и лесно би било да постави „диагнозата“. Тук възможно най-кратко ще припомня само някои факти: След 18.12.1994 г. Жан Виденов отстъпи БСП на Гоце Първанов, а сам се захвана с държавата – да управлява все още държавни заводи и предприятия с ненаситни, за бързо забогатяване частни фирми (чии бяха?). Бюджетът се актуализира през 1995 г. два пъти, а през 1996 г. – три пъти.
Парите все не стигаха. Започна лудо печатане на банкноти! И...“стана тя каквато стана”! Три месеца по-късно новото правителство – на ОДС, започна реформи във всички сектори на страната, включително и в пенсионната сфера. Пребогатият пенсионен фонд беше изразходван за „изграждане на Новия живот“ и от него нямаше и следа. Първата стъпка към нормалност бе да се отдели от бюджета. Другата важна част от реформата е преизчисление на всички пенсии, като се въведе, да го наречем, резултатен коефициент, получен от двата такива - този от избраните от пенсионера 3 г. и този от осигурителния доход след 1997 г., с оглед да се постигне баланс – социална справедливост между пенсиите преди и след реформата!
Това се оказа толкова сполучливо, че него ползват и трите правителства досега: на Кобурга – Доган, Серьожа, та и ББ. Логично е да се запита, ако това беше безумно решение на Иван Костов, защото четиримата юнаци след него не го отмениха, та станаха негови съучастници?! Тъй че, когато многобройните умници ежедневно го изправяха „до стената“, нека оставят местенце и за другите трима. Иначе не е справедливо, мисля аз! Тук ще припомня още един, много интересен факт.
По време на ОДС за всеки 1 април и 1 октомври имаше повишаване на заплата и пенсия, както и 13-а коледна заплата и пенсия. След 01.04.2001 г. повече „такова животно не се роди“. И т.нар. обаче „счупената грамофонна плоча“ на „промитите мозъци“ постоянно повтаря „Иван Костов ми открадна пенсията!“. То бива, бива избирателна амнезия, омраза и отказ да се припомнят фактите, но чак пък толкоз... не бива!
Трифон ВАНКОВ, София
