Никой от санкционираните по закона „Магнитски“ не е луд да каже: „Ела, Вълчо, изяш ме!“. Затова нагло лъжат и ще лъжат колкото могат! Един, лъжейки, се „защитава“ сам, друг е низвергнат от партията си като ненужна салфетка. Изведнъж става излишен, че дори непознат. Но в типичен български стил, когато изтъкат платното с теб, неблагодарниците ритат кросното!
Друг нагло твърди, че е невинен, ако че американците са написали, че в офшорки са изнесени 5 млн. (тв информация). Човекът лъже, а истината лъсва на мига, облечена в „кашмирена жилетка“ от 2000 лв. Ами човечецът носи жилетка, която се равнява на 5 мои пенсийки. Това не е завист, не е дребнавост, а жажда за справедливост, ред и морал! Този лукс говори, че притежаваш много повече! Всички тези, живеещи охолно „бедняци“, са толкова арогантни и безпардонни. Къпейки се в пари и разкош, те изобщо не мислят за народ и държава. А тя – вилнеещата навсякъде и във всичко корупция, ражда глобална и институционална несигурност и въпреки това наглостта и безочието са над всичко. Носещите ги в себе си или не спят, или „не се побират в кожата си“. Свикнали десетилетия да са като маслото – все отгоре, без оглед на средствата! Човекът се кръсти, че нито стотинка, ни лев е взел. И е прав, защото е фен на пачки с евро, с левчета не си играе!
Казано е: „Докато и само един член на обществото се нуждае, разкошът е престъпление!“. В България разкошът е стигнал своя апогей и се приема категорично като заслуга, като привилегия, като „велико“ постижение… И то на фона на невижданата беднотия и мизерия! Е, какво се е променило от времето на Елин Пелин, който преди повече от 80 години е казал: „Мрат сиромасите, мрат, а сиромашията все живее!“.
Валерия Стефанова, Лондон
Все още няма коментари