Победителите на изборите май не искат властта

Изборите минаха и заминаха. Резултатите са известни, следизборната нощ отново беше същата говорилня, както и в предишните. Много шум и много приказки, преливане от пусто в празно. Социални антрополози, политолози, политици, журналисти от всякакъв мащаб и кой ли не още се изказва, разсъждава, гадае. Истинска говорилня, която не само че не дава яснота, а точно обратното – още повече обърква и без това омерзените зрители. И същевременно много въпросителни в критичните и мислещи зрители. Чудно е присъствието – вече традиционно – на синдикален деец от „Подкрепа“, икономист по образование. Дамата е традиционно канена, изживява се като политолог, специалист по всичко, разсъждава, размята черни коси и върти очи, че дори се и сърди, ако и опонират.

Е, добре, ама това ли е ролята на синдикатите – да политиканстват и анализират изборите? Или синдикалистите си чакат удобния човек, дето пак ще си ги вози в джипката, а пък те ще си трайкат услужливо, както в последното десетилетие. А помните ли устатата депутатка, определяна като нежно острие на своята партия от Дулово, която кресливо се обърна към харвардците с обидното „Аматьори!“. Не че тя беше супер професионалистка като здравен министър, ама това е друга тема. Та сега ситуацията за победителите е абсурдна. За да реализират управление след победата си, те трябва да потърсят подкрепа от аматьорите. Или да въвеждат ред в хаоса с предизвикалите го.

Политиката не е многоговорене. Още по-малко е празноговорене. Абсурдно е, ако се превърне в злобноговорене. Сваляш правителство с вот на недоверие. Само че трябва да имаш готов план за действие, какво правиш след това. Иначе вместо редовно правителство и парламент ще продължи безвремието. Или пък победителите май също не искат властта, твърде горещ картоф е в ръцете им. Ама не им стиска да го признаят.
 
Атанас Велчев, Пловдив