Паметникът на Съветската армия реанимира БСП

Демонтажът на съветския паметник в столицата отново реанимира социалистическата партия. Нейният лидер и членовете ѝ отново имат възможност да застанат пред камерите, да се съберат на едно място и да се преброят. Да покажат, че ги има, че са някакъв фактор в обществения и политическия живот. А всъщност не са и доста отдавна престанаха да представляват нещо стойностно в българската политика.

Непрестижното пето място на последните избори по брой гласове го показва ясно. За някои това е катастрофа, за други е новото нормално за социалистическата идея у нас. След колосалните скандали и отлюспвания доскоро днес на социалистическия връх е спокойно. Никой не противоречи на никого, враговете с партиен билет са в „Левицата“. Но това е малката причина за ниския рейтинг на автентичните леви. Големият упадък дойде от изоставянето на социалната идея, характерна за левите партии въобще. Увлечени в партийните си разпри, вътрешни гонения, смазването на утвърдени авторитети, ръководителите на БСП в последното десетилетие проспаха постепенното стесняване и намаляване на социалните политики. Пенсиите, заплатите, орязването на социалните придобивки сякаш минаха на заден план.

Стигна се дори до куриоза десни партии да се афишират със социални ангажименти в своите политически прояви. Вдигането на минималната заплата, на пенсиите, налагането на швейцарското правило за увеличение на пенсиите се реализират от десни управления без или с минимално участие на левицата. От време на време има кратки проблясъци като искането за преизчисляването на пенсиите, но като цяло днешната социалистическа партия с днешното нейно ръководство се бори единствено за своето оцеляване. Дори и от трибуната на парламента социалистите са заглушени от чалга партията и т. нар. възрожденци.

Затова и Паметникът на Съветската армия и неговото премахване се изсипа като манна небесна и отново върна пред камерите социалистите. Но и това ще отмине, той даже демонтажът приключи, така че социалистите или трябва отново да навлязат в зоната на здрача, или да се върнат към своите социални задачи в подкрепа на бедните и трудещите се, на селските хора и тези от малките градчета. Там, където е техният електорат. В противен случай са обречени и до едно десетилетие могат и да изчезнат от политическата картина на страната. Така ще е, като вместо да решават проблемите на бедните и онеправданите, по-важно им е да се занимават с Паметника на Съветската армия.
 
Светлозар Стойков, Пловдив