Пак казарма? Никой не иска да става „мъж“ с унижение и насилие    

Новият служебен военен министър съобщил, че въпросът за задължителната военна наборна служба се обсъждал, но още не било взето решение. Този въпрос периодично се поставя, и то най-вече когато ГЕРБ са на власт.

Връщането на задължителната казарма е един анахронизъм, който не бива да се допуска въобще. Не само заради оскубаната ни и окъсана от беднотия и мизерия държава, но и заради достойнството на съвременните млади хора. Няма казарми, няма оборудване, няма елементарни условия, при които да се служи някакъв период от време. Та ние нямаме дори и оръжия, с които да въоръжим тези млади хора. А и дали един период от шест месеца е достатъчен, за да се овладеят новите и съвременни оръжия, ако въобще ги има в сегашната ни армия.

Мантрата, че в казармата младежите ставали мъже, отдавна вече не работи. Поколения българи дадоха две от най-хубавите си младежки години на армията в мизерни условия, сред безсмислени обучения и правила, полуглад, полусън, захвърлени в отдалечени от родния дом гарнизони и поделения. Най-страшното обаче бяха системните унижения, смачкването на човешкото достойнство, извращенията с човешката личност. И най-страшното: всичко това ставаше с подкрепата и съдействието на командния състав, за които смачкването на човека и превръщането му във винтче от военната машина беше първостепенна задача. Това ли искат застъпниците на задължителната военна служба? Или малкото останали млади хора окончателно трябва да се изнесат от България, за да не бъдат принуждавани да се превръщат в „мъже“ по пътя на подчинението, унижението и насилието.

Наскоро имаше социологическо проучване за нагласите да се брани страната, ако се наложи. Резултатът беше стряскащо нисък за заявилите готовност да го правят. Никой обаче не направи и повърхностен анализ защо младите българи изпитват такова негативно отношение към казармата и военния живот. Защото спомените на техните бащи са стряскащи и плашещи, защото никой не желае да е затворен дори и един ден, без да може да се прибере вкъщи и да е сред близките си. Никой не желае да прекъсва обучението си, бизнеса си, развитието си в една държава, която почти нищо не прави за реализацията на младите. Че на всичкото отгоре и да ги затруднява! Защото времето на т. нар. мъжко преображение вече е част от миналото. Опитите за връщането му са абсурдни и невъзможни. И нека политиците да го знаят. А между другото да вземат и да разкажат, като искат казарма, защо те са я прескочили.
 
Васил Радоев, Варна