Дни преди войната между Русия и Украйна четох в медиите позиция на Атлантическият съвет, който излиза с поредица от искания, които, меко казано, будят недоумение. Четейки ги, човек се пита българи ли стоят зад тях и чии интереси защитават те. Разполагане на натовски войски на наша територия и разполагането на ракетни комплекси „Пейтриът“ по Черноморието са може би най-шокиращите от тях. Ако това се случи, със сигурност ще се превърнем в стопроцентови мишени. Незабавно да се поръчат нови осем самолета, без да сме отгладували предишните осем, от които не сме получили нито един. И няма да получим скоро, както се разбра. Заради Ковида, въобще тоя вирус и военната промишленост побърка, ако се вярва на американците. Ама парите ги дадохме. Не е луд ядящият баницата, нали така беше.
И още: Да не се сключва нов договор с руснаците за доставка на газ. Май атлантиците искат не само високи цени, но и студени зими и неработеща индустрия. Да се спре газът по тръбата на „Балкански“, „Турски“ или по тръбата с многото имена. Чудесна предпоставка да се скараме със Сърбия, Унгария и Австрия, ей така, по съседски и европейски. Най-чудно е предложението да се прекрати монополът на „Лукойл“ и да се премине към внос на горивата. Това е прекрасна възможност да предизвикаме още по-голямо увеличение на цените на бензина и дизела и гарантирани опашки по бензиностанциите заради недостиг на горива. Като капак на всичко да преименуваме храм-паметника „Александър Невски“.
Единственото по-смислено предложение е да се потърси отговорност от виновниците за построяването на „Турски поток“ за наша сметка. Ясно е, че тръбата обслужва руските интереси, но защо трябваше ние да я плащаме, а те да печелят.
Въобще в тези искания има едно желание сякаш да се подложим на НАТО, без това да ни е поискано. Нека все пак техните автори да не забравят, че омразната им Русия не е само на диктатора Путин. Русия е и на Немцов, Политковская, Навални и много други, които стоят зад демокрацията и са против диктатурата. Едва ли руският народ е зажаднял за нова война. А за нас е най-добре да си гледаме нашите интереси, а не да се навираме между шамарите.
Иван Асенов, София
Все още няма коментари