Омразата на Северна Македония към българите отвращава

Мнозина си мислят, че когато се определя футболният „Левски“ като отбор на народа, е пресилено и прекалено запалянковско. Само че случилото се в Северна Македония преди, по време и след мача между македонския „Шкупи“ и нашия отбор го потвърждава. Мачът смъкна маските и се оказа, че отборът ни предизвика истината в грозното ѝ измерение. Дори и хора, които не гледат футбол, изригнаха гневно след албанско-македонските издевателства над българските запалянковци.
Ако излезем извън футболните страсти, не може да не се запитаме що за отношения са българо-македонските. Стана ясно, че съседите ни вече не са туристическа дестинация за обикновения българин. Просто защото знаем, че кола с българска регистрация не е добре посрещната нито на границата, нито във вътрешността. Омразата към всичко българско, което висшето северномакедонско управление напоследък дори не се и опитва да прикрие, отвращава човек независимо от неговите политически, религиозни и дори спортни убеждения. Разбрахме, че те ни мразят, добре е да им покажем, че и ние не ги обичаме. И че никак не държим да ги виждаме рамо до рамо с нас в ЕС. И че ако ние все пак сме в центъра на Балканския полуостров, те са сврени в едно ъгълче, което са присвоили по силата на историческите обстоятелства от нашата територия.

И е време от американското посолство да разберат, че македонците са още по-големи русофили и от нас. И че колкото повече ни карат да се навеждаме пред югозападнните ни съседи, толкова повече губят влияние и авторитет сред българското население. Насила хубост не става. Ако цената да влязат във властта на Кирил и Асен е била допускането на бившата югославска република до преговори за членство в ЕС, вероятно историята някой ден ще им пришие едно черно предателско петно. Неслучайно социолозите никога досега не са правили проучване за настроенията сред нашите граждани по отношение на съседите ни. Вероятно защото резултатите ще са съкрушителни. И за управляващите, и за кукловодите им от американското посолство. Необходимо ли е всички в един глас да извикаме: И ние! И ние не ви обичаме!
 
Светлозар Михайлов, София