Обречена ли е Столетницата  

Като социалист трето поколение съм смутен от беззъбата и с нищо незапомняща се предизборна кампания на БСП. Въобще имаме ли някаква национална кампания е въпросът, който си задаваме ние, все още верните и гласуващите за социалистическата партия членове и симпатизанти. Или противоречията в партийните върхове са вече толкова големи и толкова непреодолими, че партията ни е обречена.

Вече сме толкова надолу в подредбата на следизборните резултати, че май почти нищо не зависи от нашата партия на национално ниво. Каква социална програма ще се реализира, след като вече нямаме властови ресурс, с който да въздействаме. От партия, силна и водеща в обществения живот, се превърнахме в символ на скандали, отлюспвания, изключвания, гонения. Авторитетните личности с ляво мислене извън БСП са много повече от останалите вътре в нея. Във вечерните предизборни клипове непрекъснато гледаме репортажи на другите  партии, а ние като че ли отсъстваме. Дори хората от т. нар. Левица организират непрекъснато различни събития, срещат се с различни хора, убеждават, агитират. Не ме пита никой и не мога да се бъркам и да въздействам върху партийното ръководство, но е добре другарите горе да знаят, че трябва някакво смирение, търсене на общите неща, които да ни обединяват, а не разделителни линии.

Иначе какво имаме сега – лява партия БСП, кръг около президента Радев, от който се излъчват служебните кабинети и който по своята същност е с леви убеждения. Имаме си и Левица – новообразувание, в което са бивши социалисти – изгонени, изключени, отлюспени, напуснали партията през годините по различни поводи. Има я и партията "Възраждане", която се представя в политиката като крайно лява. Вземете и хората от "Български възход", също бивши социалисти или леви съмишленици. Е, няма как да има толкова много леви партии. Дали не е дошло време да се потърси някакво обединение. И защо инициатор за това да не бъде БСП. Само че, за да стане това, и нашето ръководство и най-вече Корнелия Нинова трябва самокритично да се вгледат в себе си. И да отстъпят, да подадат ръка. Иначе сме обречени като партия.
 
Крум Илиев, Монтана