Няма ли мъже – да хванат сопите и да изметат народните изедници

От сутринта съм видяла кампании за шест деца, в които се призовава да помогнем. От ден на ден стават все повече. От ден на ден ми се къса все повече сърцето. Един милиард за неблагодарници с майбаси от „държавата“, а народът събира капачки и пари за реално нуждаещите се български деца.

Аз не мога повече да живея така. Не мога да гледам как данъците ми отиват за всичко друго, но не и за онова, за което изобщо съществува държавата. Даваме за здравеопазване – унищожават държавни болници, за да ги заместят с частни и да лапат пари по пътеки. Даваме за образование – овластяват НПО-тата и външни сили да ни пишат учебниците и да ни индоктринират децата. Даваме за пенсии – нито сегашните пенсионери са в състояние да живеят с мизерните стотинки, нито ние ще стигнем до пенсия от лоша храна, лош въздух и вода.

Кажете ми защо трябва да позволяваме това да продължава? Защо позволяваме да ни грабят и цинично да ни се подиграват в лицето, когато не изпълняват нито едно обещание по предизборните си кампании? Толкова ли вече няма мъже да хванат здравите сопи и да покажат на тези изедници и продажници къде зимуват раците?
Това не може да продължава, ясно ли ви е, т. нар. политици? Бъдете сигурни, че на човек му кипва, кипва и един ден всичко се излива в неконтролируем гняв. Само стойте и гледайте докъде можете да ни докарате.
 
Яна Шишкова