Нова левица с милионери и стари муцуни е обречена  

Нова левица щели да сглобяват старите муцуни от социалистическата партия. Онези, дето все ѝ търсеха кусури на Столетницата. Някои от тях сами я напуснаха, основавайки свои леви проекти, други ги изхвърлиха скандално. Сред тях има милионери с уж ляво мислене, бивши партийни лидери, бивши леви министри, бивш президент, две жени с афинитет към многоговоренето на празен ход, бивши депутати на левицата, бивши членове на партийното ръководство в различни периоди от новата история на партията.

Онова, което ги обединява, е, че са до болка познати и втръснали на левия електорат, пък и на останалия. Е как тогава ще се появи нещо ново, коренно различно, привлекателно. Въобще на никого ли не му минава през ума, че левицата в този си вид е обречена. Първо БСП е в състояние на разпад, на вътрешни конфликти, с ръководство, което се е окопало и всеки с различно мнение е враг. Губи се влияние и доверие, поведението на председателя е дълбоко разочароващо. Обикновените социалисти са по-скоро отвратени и това се усеща в процентите на партията на изборите. Естествено, за оставка на партийното ръководство не се и помисля.

Второ – всички тези, изграждащи новата левица, не се ползват също с никаква подкрепа, симпатии, доверие. Голяма част от тях бяха и партийни лидери на леви партийки, до една провалили се на изборите през последните 10-15 години. Така че новото ляво, което всъщност са люспи от старото ляво, е обречено още в своя зародиш. На България ѝ е нужна една нова лява социалистическа партия, напълно скъсала със стогодишницата, създадена от млади и неопетнени личности. Това засега изглежда невъзможно, за съжаление. И затова левите тъпчат на едно място и преливат от пусто в празно.

Най-вероятно лявото политическо пространство ще последва съдбата на дясното. Ще се самоунищожи и ще се представлява от малки, но кресливи партийки без особено влияние. А това не е добро за България. За страната е жизненоважно да има силна левица, както и силна десница. В противен случай пътят за диктатурата е отворен. У нас винаги ще се намери кандидат-диктатор. Усетихме го през последното десетилетие, усещаме го и сега.
 
Добромир Тасев, София