Нещастието да си мъж на тая люта змия Пена

Седиме с моя Пена под асмата на сянка и докато чакаме да се подтопли вчерашната бобена чорбица, си говориме на житейски теми.

- Чудим се на съседката ни Цонка защо стои още неомъжена. Да речеш, че е некоя грозница – не е, ама изглежда много е придирчива и дири некой алтав милионер да му разкаже играта.

- Леле, Вуте! Ама тизе стана голем чвор, бре! – взе да се хили Пена и без покана започна да излага мотивите си като съдебен експерт. – На една шопкиня ѝ требе маж не само за у кревато, а да е европеец – чаровен, общителен, с чувство за хумор, да е мил, без да ти дотяга, да печели като депутат, да е спортен тип като Бойко Борисов, да ухае на парфюм, да умее да говори като сенатор, плюс още десетина по-редки качества...

Направо да се побъркаш! Ама откъде тая моя Пена стана толку начетена, та даже купешки думи реди?... А като я гледам каков вампир е и че не е кадърна да възпита мъж с такива качества, особено когато този мъж се окаже нейният син. Преди години мой авер ми разказа, че в други държави жените също не били стока и имали подобни склонности към двойния стандарт на оценяване. А па в Германия още от манечки децата ги оставяли сами да се оправят в живота, за да станат калени бойци, които не хленчат, а се оправят сами с несгодите на живота. А моя Пена трепере над чедото ни и го превръща в безпомощен, едър и дебеловрат мъжага, широк у кръсто, който с лекотата на Крали Марко може да омете за нула време пълния хладилник, ама не е кадърен да напише грамотно една молба за работа. Те затова, когато реши да се ожени, тегло го чека!... Досущ като мене, защото в тоя труден живот често ставам виновен за всичко. И жена ми не пропуща да ме нахока, че крано у банята е запецнал, че крушката у антрето не свети, че къщата плаче за ремонт и т. н. И съм принуден да призная приписваните ми грехове само и само обвинителната тирада да свърши по-скоро. Щото ми се казва очи в очи, че нищо не правя за доброто на децата, нищо, че те отдавна вече са семейни. И моя Пена, тая люта змия, не спира да ме обвинява, че мисля единствено за плюскане, пиене и да заглеждам чужди фусти.

По тази причина вече не знам на кой Господ да се моля. Щото съм уморен и объркан от сиромашията, от задаващата се криза, от политическите битки за власт. Затове ми се ще да хвана гората, докато братята роми не са ѝ видели сметката, за да запазя мъжкото си достойнство. И само от време на време си спомням за силните духом герои на Майн Рид, на които от малък мечтаех да подражавам.
 
Спас ВУТЕВ, гр. Елин Пелин