Некоалиция била една от новите думи в българския език. Като се замисли човек, с нея всички се отричат от коалиционно сътрудничество във властта, въобще в упражняването на властта. Което си е цинизъм пред избирателите и откровена гавра с тях. И от което не следва нищо, напротив, сглобката си стои съвсем стабилно. Как ли не им е хрумнало да променят и тази дума, колко му е да я превърнат в несглобка. Така и внушението, че управляваме заедно, ама не сме коалиция, ще изглежда още по-убедително. В действителност те – политиците, просто ни лъжат. Това си е чиста проба политическа управленска коалиция. Хората така я възприемат.
Некоалицията се превръща в нещо като име на реална политическа коалиционна сила. Това наименование е като смокинов лист, зад който си крият срамотиите управляващите партии. И сглобката го доказва. Тъжното е, че управляващите се мислят за хитри, а всъщност са смешни. Би могло и да се мисли, че банкянският политически гигант, вече поизпран, е взел надмощие и май отново управлява. Тепърва през пералнята ще трябва да мине и друг виден политик. Така че некоалицията в нашата неполитическа нереалност ще продължи и занапред.
На никой не му пука обаче. В чалгаризираната ни недействителност нивото е толкова ниско, че има място за още по-дълбоко затъване. Телевизиите вече дадоха началото. В новогодишната нощ по едната звучеше Преслава, по другата Ивана, а по третата Драгана. Това е положението.
Красимира Колева, Стара Загора
Все още няма коментари