Не сме ви пратили в парламента, за да се гаврите с народа!

Господа управляващи, крайно време е да разберете, че народът ви е изпратил в парламента и министерствата не да се подигравате с него, не да си разигравате мераците и инатите, а да работите за неговото благо! Колко още да чакаме да се вземете в ръце, да слезете на земята, да сложите край на ругатните, заплахите, цирковете, на безмерната си алчност, злоба и жажда за мъст?

Не съзнавате ли, че опропастихте едно цяло десетилетие? Не се ли срамувате от факта, че затривате един народ, че вместо да се стремите да доближите здравеопазване, образование, икономика, правосъдие до европейските стандарти, вие ги отдалечихте на светлинни години с вашата безотговорност? Че огледайте се най-после, ослушайте се и вижте лидерите поне на съседните нам страни с какво достойнство, с каква отговорност се отнасят към народ и държава. Спрете се, опомнете се и вижте в каква разюздана свита сте се превърнали. „Изнудвате и ощетявате обществото, за да поддържате собствените си привилегии на власт“ (О. Минчев). Обсебени от егоизъм, алчност и високомерие, преминахте всяка граница и мярка. Не съзнавате ли, че тези динени кори, които си подлагате, всъщност подлагате на държавата си? Колко години държите този народ над зейналата пропаст? О. Минчев е абсолютно прав: „Но този път в пропастта ще паднете и самите вие. Не гледайте социологически сондажи. Рейтингът ви е кух и измамен“.

Да, загубихме ценно историческо и политическо време, но загубихме и част от живота си в бедност, немотия, недоверие и страх. Чакат ни тежки години. Нима не се подигравате с този народ, като се казва колко е валутният резерв (милиарди), като непрекъснато сме свидетели как за апашлък винаги има пари, а за крайно бедните и нуждаещи се вечно няма?

Някой щеше да изчегъртва мафията? Но незнайно защо, тръгвайки на бой с нея, се превръща в крепител, продължител. Жалко, че тези герои, които напоследък ни пробутва падишахът, не стават дори за басня. Ставаше с орел, рак и щука, но с кобилка, риба, трътка не става! Този наш падишах е така непримирим към невъзпитаните, но защо ли историята не помни друг някой да е нарекъл председателя си на НС „проста кърджалийска...“. А ние поне веднъж не можем ли да бъдем като водата, която тече и сама си намира брод? Ние, които сме все още тук на тази земя, живи сме, не е ли време сами да си намерим брод към доброто, истината и светлината?
 
Валерия Стефанова, Лондон