Не малката пенсия, а самотата е най-страшна за възрастните

Знаете ли кое е най-лошото нещо при остаряването? Не са само болестите и малките пенсии. Най-лошото не е свързано с физическите промени на тялото, а с емоциите. Истината е, че старите хора искат просто някой да им обърне внимание, да ги изслуша. Затова и ни се обаждат по 10 пъти на ден без повод и причина, страхувайки се да не се скъса тънката нишка, която все още ги свързва с най-близките до сърцето им хора.

Най-лошото нещо при остаряването е самотата и това, че ставаш невидим. Докато си млад, ти си нещо, ти си себе си, красив си или си грозен, силен, привлекателен… С възрастта всичко това отминава. Превръщаш се в поредния старец в добре изглеждащо, но износено яке. Ставаш невидим. Единствената индивидуална черта на бабите и дядовците е тяхната възраст. Обърнете внимание, че рядко казваме за тях: той е инженер или тя е счетоводител, лекар, учител... Най-често казваме, че той е на 76, а тя е над 80. След достигане на една определена възраст забравяме какъв е бил възрастният човек преди. Малко са онези, които могат да кажат що за характер е имал, как е живял, какво е постигнал. Неговите приятели и колеги или са починали, или са почти неподвижни. Те напускат дома си само за да отидат до най-близкия магазин и спират да се срещат помежду си. Децата им не живеят при тях. Чуват се само по телефона.

Лошото на остаряването не е само това, че по-често старите хора са ненужни, отколкото необходими. Лошото е, че повече от годините тежат ето тези неща, които възрастните споделят в кратките моменти на откровение или когато решим да ги забележим, вместо да ги игнорираме.

В. Милчева, София