Гледайки и слушайки заседанията на 45-ото и 46-ото народно събрание, си спомних прекрасната басня на Стоян Михайловски. По някаква „слука“ – случайност, героите в баснята трябвало да свършат една „обща“ работа. Но всеки гледал своята цел и орелът дърпал „нависоко“, щуката – „надълбоко“, ракът – „назад по земята“, и работата не успяла. Всяка басня има поука и тя е - като няма съгласие, няма сполука!
При нашите депутати се случи същото. На заседанията какво чухме – обвинения и контраобвинения, закани за „изчегъртване“, обиди след обиди, подигравки, напускане на заседанието и т. н.
И кои бяха на трибуната? „Стари муцуни“, преминали през няколко партии. Начело с Йордан Цонев, генерал Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Христо Иванов, Мая Манолова... Липсваха само Цецка Цачева, Волен Сидеров, Александър Йорданов, Георги Марков и картината би била пълна.
Резултат = на нула! Е, някои дами разходиха тоалети, чанти и бижута из кулоарите на парламента, който на моменти приличаше на циганска „хавра“.
Гледах този цирк и се питах – това ли е политическият и интелектуалният елит на България? А някога в Народното събрание сме имали личности патриоти: Захари Стоянов, Петко Каравелов, Стефан Стамболов и др.
Жалко много и много тъжно!
Росица Николева на 90 години, учител пенсионер, Пловдив
Все още няма коментари