Над 300 хиляди пенсионери мизерстват – докога?

От изказване на социалния министър Лазаров наскоро в парламента става ясно, че пенсионерите в България са малко над два милиона. От тях едва 45 процента са получили увеличение на пенсиите от първи октомври, като при много увеличението е символично, има такива с по няколко лева.
306 000 възрастни живеят под линията на бедност, а един милион получават минимална пенсия. Това е положението, истината е просто ужасяваща. Питам – докога ще мизерстваме. Известно е, че за цивилизоваността на едно общество се съди по отношението му към най-уязвимите – децата и пенсионерите. Спадът на раждаемостта и бягството на младите зад граница показва какво е отношението към децата. Мизерният живот на пенсионерите е всъщност всекидневна борба за оцеляване, системни лишения и ужасяващия избор между храна, лекарства и топлина. Пред този избор са поставени множество хора, трудили се честно и почтено през целия си живот. Хора, които нямат никаква вина за катастрофите, до които ни доведоха политиците през прехода. Нямат никаква вина за инфлацията, която буквално изсмуква мизерните пари, които не стигат за нищо.

Няма ден, в който някой политик да не се изказва лицемерно в подкрепа на старите хора. И нищо да не се прави. Застоят с пенсиите през последните 12 години беше просто смазващ. Държавата сякаш си отмъщаваше за нещо на преминалите пенсионната възраст, определяше ги като лош материал. И това е една от причините за отказа от гласуване, просто хората не виждат смисъл, нямат надежда, че нещо ще се промени. Не хартиена, ами и пластмасова бюлетина да въведат, избирателната активност ще продължи да спада. В момента в страната няма институция или политическа личност, които да се ползват с някакъв авторитет сред населението. Президент русофил, армия в насипно състояние, полицаи в услуга и съдружие с бандити и престъпници, парламент в разпри и скандали, служебно правителство в услуга на президента, генерали начело на партии и институции, здравеопазване и образование в постоянна криза, култура в застой, спорт в непрестанен упадък, социална сфера по-скоро на думи вместо на дела, унищожавана брутално природа, инфлация, два пъти по-висока от европейската, партии в упадък. Всичко е катастрофално зле. Лошото е, че изгледи за промяна няма. Затъваме и вървим все по-надолу.
 
Станимир Нейчев, София