На опашка с наборите за пари пред пощата    

Наборите днес ще се наредим с карти пред банкоматите и в стройни редици пред пощенските клонове. Това в България става все още по избор. За много хора днешният празник е двоен, така де. После големите западни търговски вериги ще се изпълнят с възбудени хора, които задължително ще търсят къде е поставен червен етикет за промоция. По-образованите ще се хвърлят в „черен петък“ по телефоните, който у нас се оказва цяла седмица. След вакханалията на шопинга (така младите определят харченето на парите) всеки, също по избор, ще клекне кой на топло, повечето на студено или пред телевизора, или пред компютъра, за да чуе или прочете по официални или собствени пътища невероятни, най-вече тъжни новини. За убийства, за катастрофи, за това колко е хубаво и благородно да дадем оръжие на Украйна, за дащната и затъваща в мизерия Европа, за войнствено настроен президент, вече едва кретащ, за поредната болест на Путин, за благоденствието, което ще ни осигури еврото. Във Фейсбук втори ден ще продължи страстното обсъждане на воплите на един човек, преди година уважаван служебен премиер, стигнал днес до извода, че всеки, който не е съгласен с него, е командван от маргинали и психопати. И за който на преден план са мъдростите на Дж. Ф. Кенеди. И заканата му с тях всеки ден да ни залива до не знам си коя дата.
А аз ще се влея в тълпата на мечтаната от поне половин България „Витошка“, за да се омешам с бохемията и простотията. Не е малко, нали?
 
Лилия Янкова, София