Момчетата от Харвард искат да съсипят държавата  

Свикнали сме да живеем в напрежение, в очакване да ни се случи нещо хубаво, но не би. Без малко да повярваме, че момчетата от най-престижния университет в света ще сътворят чудеса – ще направят бедните богати, а богатите щастливи. Не се случи.

Спретнати като от църковен хор, изградиха стена, разделяща народа ни, издигната от злоба, омраза и закана. Като учителка и като майка съм внушавала да не се употребява думата „мразя“, защото омразата трови човешката душа и се връща към този, който изпитва това чувство. Не го очаквам от младите политици, решили да довършат работата. Пази Боже! Искат да доведат България до пълен срив във всички сфери на живота, само скандали с мощта на ураган. От нас няма да остане нищо.
Свидетели сме как в медийната надпревара канят гости, които обещават, че ще променят живота ни. Не го правят успешно, защото не знаят кога и с кого ще го сторят. Говорене, говорене, но и това е изкуство, иска се умение, не се свежда до празни обещания, самохвалство, нападки.

Изпитвам искрено съжаление към тези млади, образовани мъже, захапали залък, който не могат да преглътнат. Чувства се колко са уязвими зад привидната външна издръжливост.

Омръзна ни да слушаме всички с коя партия няма да управляват, а не с коя ще направят правителство. Очертава се познат сериал. Драмата, която се разиграва и която ще продължи в нови варианти, ни подсказва, че победител в изборите, който да състави правителство, няма да има. От разнороден хор с фалшиви гласове хармония не се получава. Посоката към върха е погрешна. Всеки разчита на това да очерни тия, които народът харесва и им отрежда достойно място. Черногледството, неблагодарността, отрицанието на постигнатото, изглежда, стана национална черта. За съжаление!
 
Т. Михайлова, Добрич