Манастирите не са магазин за продажба на обреди и сувенири

Онзи ден на паркинга на Рилския манастир стои един поп, слаб и висок. Малко беден и окъсан на вид, но видимо прилежен.
Рекох си, че може би чака някакви миряни.

След като се помотах известно време, видях, че той си стои все на същото място и даже махаше да го вземат на автостоп. Тръгвах си вече и го питах закъде е. Оказа се сърбин, търси кой да го кара в посока Калотина.

Поради бедност се надявал да го вземат за монах в Рилския манастир, където били сега шест духовни лица. А имало място за триста. Общо взето, го отпратили.
И въпросът е, че очевидно духовенството не работи в църквите и манастирите. Защото, ако се дели работа, се търсят хора. Но, ако се делят пари, власт и облаги, то е по-изгодно участниците да са по-малко.

Духовенството ни сега е мениджмънт на туристически обекти и средища за продажба на услуги на суеверници. Дай да направим тоя или оня обред, че да не стане така или онака, че да ни се даде такава или онакава благодат. Това не е вяра. Това е като магазин – отиваш и си купуваш.
И поповете са едни такива закръглени, розови, но надменни и гледащи с досада и презрение. Продават сувенири.
 
Кирил Кирилов