Купуваха избиратели с олио и брашно, после с пари на ръка

Усещането, че живеем в някакъв хаос, все повече завладява обикновения човек. Онзи, който се труди съвестно, гледа и се грижи за семейството и децата си. И който оцелява с цената на всякакви усилия и компромиси. Че има нещо сбъркано в тези тридесет и повече години преход, вече всички го знаем. Лошото е, че държавата, вместо да укрепва, става все по-слаба, по-безпомощна, сякаш става в насипно положение.

Изборите явно са нечестни. Примирихме се с т. нар. купен вот. От първите уж демократично проведени избори та до днес е все така. Само че в началото бяха пакети с по бутилка олио, захар, ориз, брашно. После се мина и на пари, давани на ръка, като сумата нараства с течение на годините. Явно цената на всеки глас е също подвластна на инфлационните процеси и се осъвременява. После се появи и корпоративният вот, при него работници и служители са заплашвани да загубят работата си, ако не гласуват за някой си. Създадени бяха и съответните схеми за доказване, че работникът, служителят, чиновникът е гласувал правилно. Видяхме чували с бюлетини, разнасяни в следизборната нощ, отваряни, незапечатвани, протоколи, безобразно подправяни, надписани гласове за партии. Знаехме и виждахме на клипове как се дописват бюлетини за правилния човек. Оказа се, че изборни комисии, съставени уж от отделни партийни представители, се обединяват и стават единодушни в подправяне и изкривяване на резултатите в името на няколко десетки левчета отгоре. Жалка работа.

И хората затова се отдръпнаха, затова престанаха да гласуват. Не защото се умориха да ходят до урните, а защото се отвратиха от липсата на честност и обективност, от изборни шашми, от далавери. Затова и пишещият тези редове не гласува. Въобще не вярвам, че гласът ми ще бъде отчетен и правилно прибавен там, където съм пожелал. Мислехме, че тези неща стават по отдалечените райони, в малките градчета и селцата. Оказа се, че и в столични избирателни секции това се върши, масова практика е. Случилото се с ЦИК, държавната фирма „Информационно обслужване“, Конституционнния съд всъщност се оказа за нас, обикновените хора, разпад на държавността.

Дали си дават сметка хилядите чиновници, държавни служители и др., че с примирението с ужасяващите практики всъщност се сваля избирателната активност и се отблъскват хората? Едва ли. Жениците от ЦИК се държат сякаш са пожизнено избрани там. А всъщност, ако ще се върви към оздравяване, трябва с тяхната подмяна да се започне. И нека да не се сърдят политиците на Конституционния съд. Той не свали бройката на мнозинството, а успя в някаква степен да съхрани разпадащата се държавност. За съжаление, случилото се погнуси обикновените избиратели. Кой занапред ще вярва, че всичко е честно. Върви и гласувай при тази разпадаща се държава.
 
Методи Ганчев, София