Каквито и определения да използвам, ще са все, „меко казано“, за голяма част от управляващите, защото наистина „все по-нагло и безочливо застават срещу мъдростта, разума, уравновесеността и начетеността“! Просташкото поведение на някои от тези хора превръща парламента в политически зверилник и зловредната им сянка пада върху нормално и достойно говорещите депутати. Освен „пародия“ и подигравка с пострадалите с друго не може да се сравни поредният кьорфишек, наречен „комисията Нотариуса“. Комисия, в която някои имат специална мисия да въртят, да сучат и замитат.
Човек се чувства смаян, объркан, виждайки как омаскарени до уши нагло коментират и се надсмиват на всички останали?
Как да не е объркан българинът, като вижда и разбира, че ПП и ДБ не „изчегъртаха“ ГЕРБ, но слабоумно им позволяват да ги „занулят“?
Никой, абсолютно никой не мисли и не се сеща за изнурения български народ. Геноцид е огромен процент от работещите българи да са работещи бедни! Геноцид е да докараш една 73-годишна жена, гледаща 30 години болния си син, да казва в тв предаване: „Решила съм да сложа край на моя живот и на болния ми син. И ние, бедните хора, искаме място под слънцето“.
След нея друга с 40 години стаж и пенсия 500 лв. казва: „Как да живеем с управляващи, които за война дават милиони, а нямат по 100 лв. за бедните пенсионери?
А ще се трогнат ли от случая на Милен и Петьо? Милен, който при трудова злополука още в първия работен ден отрязва двете си ръце, само преди месеци? Две невинни същества, попаднали по ирония на съдбата в омагьосания кръг на несправедливостта? На километри от Варна, но не може да се свърже с лекарите, защото отгоре на цялото нещастие му крадат телефона с личната карта, а работодателят се е покрил. Това 19-годишно момче се грижи и за по-малкото си братче Петьо. Сега остават без пари, защото бащата не получава редовно мизерната си заплата. Сега остават в ръцете на жестоката съдба...
Валерия Стефанова, Лондон
Все още няма коментари