Крумови закони  

- С голем зор найдохме работа на малио унук! – хвали се дедо Сандо Шушумигата пред колегите си пенсионери и щедро ги черпи с лукчета.

- И дека работи сега, Сандо? – любопитства Вуте и бие лев мигач на тайфата.

- Па у енергото. Началник некаков бил и му се чуела думата!

- А к`во произвеждат там у тая криза? – пита друг от тайфата и посяга за второ лукче, за да залъже глада си.

- Па дека да знам? Унуко се фали, че бая пари получава, а и далавера имало чат-пат...

- Има грънци! – прекъсва го нетърпеливо Вуте. – Там тече саде ток и бизнесо орева свето, че е бая скъп!

- Глупости дрънкаш, Byте! – скача сърдито дедо Сандо. – Па язе нъл видим, дека сека вечер унуко носи издута чанта – крушки, ключове гаечни, разни кабели и други неща...

- Е, те затова на унуко ти му окат айдук! – хили се доволен Вуте.

- Е, голема работа! Саде он ли крадне у тая държава? – подсмърча обиден дядото. – Вашио унук не крадне ли? Тогава по кой метод дигна къща на три ката и язди западна кола, а?...

- Че крадне и нашио, крадне! Ама редко – саде кога е дежурен и нема началници. А па вашио крадне секи ден!...

- Едно време по нашите земи имало един силен владетел – намесва се деликатно бай Мито Даскало, за да тури край на опасната препирня. – Та тоя владетел бил цар Крум и е издавал строги закони. Фане ли се некой у царството да крадне, отсичали му и двете ръце, а не му зимат парична гаранция и да го пущат па да крадне...Всички се умълчават, потресени от жестокостта на Крумовите закони. Пръв се окопитва дедо Сандо и с пресипнал глас пита:

- Ама не са ли имале Народно събрание, па да изберат некоя парламентарна комисия да потули далаверата, както го прават от години у назе?...

Спас ВУТЕВ, гр. Елин Пелин