Кой ще вземе мерки срещу убийците на животни  

Тровят с антифриз домашни любимци и бездомни животни в столичния квартал „Младост“. За пореден път са разхвърляни отрови и пред самата сграда на районната администрация. Ветеринарите само констатират вида на отровата, без да могат да помогнат много на животинките, умиращи в страшни мъки. И това е в големия столичен град. Представете си как е в малките градчета и селата, където убийствата на котки и кучета са част от представата на някои за нормалност, своего рода мъжественост.

Въпреки наличието на нещо като закон, който забранява насилието над животни, зверствата си се ширят и мразещите животните, необезпокоявани от никого, издевателстват безмилостно над тях. Това безсмислено насилие е плод и на моралния упадък на българското общество в последните десетилетия. Смея да кажа, че ние, хората в напреднала възраст, помним времена, в които на животните се гледаше като на приятели на човека. Е, вероятно не в тази степен, която виждаме от филмите по „Анимал планет“, но поне нямаше такива брутални издевателства, насилие и масово унищожение както сега. А не им ли хрумва на убийците на животни в столичния квартал, че разхвърляната храна, обилно напоена с отрова, може да попадне в ръцете на дете или пък на някой отчаян бездомник? За полицията няма смисъл да говорим. Случаят с поредното насилие над жена – в Челопеч, която остава осакатена, и безсилието, или по-скоро безразличието на полицаите, дошли на място, е показателно. Много униформени не се трогват от човешкото страдание и допускат то да се шири с апатичното си отношение, а пък да се стреснат от страданието и смъртта на животни е изключено.

Ужасяващо е и състоянието в приютите за животни и хората, които успяват да се докоснат до тази отблъскваща страна от нашата действителност, дълго време са в шок след посещението си на такова място. Иначе се бием в гърдите какви европейци сме, мрънкаме за еврото и защо не ни допускат в еврозоната. Всъщност европейците твърде малко знаят за тъмните страни на българската действителност. Отношението към животните безспорно е една от тях. А стара истина е, че отношението към всяко живо същество е знак за цивилизованост на едно общество. Звучи тъжно, но у нас отношението към животните е същото като към хората от социалното дъно. В истинската, а не мнимата цивилизация, отношението към живота въобще е хуманно. У нас явно не е!

Стойко Недев, София