Колко прав е бил Иречек за българите  

Голяма част от днешните ни драми се дължат на това, че живеем във време със силен дефицит на морал. И че властта е в ръцете на хора с прекалено голямо самочувствие, което е без покритие. Изчезнаха необходимите качества, като скромност, съвест, срам, самопреценка на собствените достойнства. Хора с много скромни и малки възможности, даже с никаква подготвеност за управление, се стремят да се домогнат, да грабнат властта в своите ръце само за да облагадетелстват себе си и своите близки, да се замогнат и да живеят в охолство за сметка на другите, които се трудят съвестно и имат качества, но не са така нахални, напористи за самоизява. Лошото е, че ние нямаме учебни заведения за подготовка на кадри за управление. Голяма част от младите, учили в чужбина, идват у нас с друго мислене, с прекалено големи амбиции, които често не отговарят на тяхната подготвеност и на техните стремежи за самоизява. Не бива да се доверяваме на такива хора, недоказали се като специалисти и особено пък като управленци. Не бива и не можем да вярваме на тези, които нямат опит в специалността си, в управлението. Как е възможно да се доверяваме на лица, които имат минимален трудов стаж само в родствени или собствени фирми? Защо даваме власт на хора, които не са управлявали големи предприятия или заводи и не са постигнали завидни резултати в своята област?

Още в зората на нашата държава след Освобождението ни един достоен учен – чех, дошъл у нас с благородни цели, е прозрял много истини за нас, българите. Това е историкът Константин Иречек, живял в България две години, но обиколил страната ни, видял и описал чудесните ни места и старини, опознал качествата, достойнствата и отрицателните страни на нашия народностен характер. С чувство за хумор той пише, че „българин с българин не може да се разбере, защото те все гръмогласят“. Виждате ли колко прозорлив се е оказал Иречек? Тази негова мисъл е толкова истинска, толкова съвременна днес, че тя напълно отразява днешното ни обществено и политическо състояние. Дотам сме се докарали, че всеки от нашите настоящи управници се мисли, както каза един политик, „за Аспарух и смята, че животът на държавата ни започва от него!“. И шеговитото прозрение на Иречек за стремежите към властта у българите все още е в сила и ни пречи да си оправим държавата. Той е видял, че „България е с два милиона население, което е разделено на три групи – бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри“.
 
П. Ташева