Колко потопа ни чакат още и докога властниците ще си играят с живота ни

В това ни убеждава десетилетия наред „негодният материал, който оперира на политическата сцена“! Няма политик, управленец, който да не се е изметнал като букова дъска от думите си, от обещаното, от личното мнение! И радио, и телевизии многократно припомниха уверенията и отричанията на парламентарните партии и депутатите им как с този няма да се сдушваме, с онзи няма да работим, никога с тях? Но… друго казва интересът, който клати феса, и ги тласка точно в обратната посока за огромен срам. Оплювани, очерняни, подхлъзвани, лъгани, но явно хора без всякакво достойнство и къса памет приемат това и падат все по-ниско, съзнавайки отлично какво огромно предателство е това спрямо гласувалите им доверие българи. Няма по-ярко доказателство за лицемерие и безчестие! Слушаме ги всеки ден с такова отвращение. Последно бе измятането на Сарафов, който заяви пред цяла България, че няма да приеме временно длъжността главен прокурор и как жадно я прие и се втурна „да работи“. Списъкът на негоподобните е огромен, но независимо от дългите пипала на октопода недоволствата не могат да бъдат спрени! Целят този абсурден театър за сетен път ни показва кои са наредителите, поръчителите и кадруващите. Не може да е друго, щом всички те са наредени на първия ред в парламента – кога спящи, кога подскачащи, кога назидавайки с пръст или заплашвайки.

Кога най-после България ще бъде управлявана от истински, български политици? Стига с тези лидери, водени за носа от чужди и от свои! Няма ли край тази грозна, недостойна и продажна зависимост? Прави са всички онези, които казват, че корупцията в България е държавна политика! Наистина злото в тази държавица е толкова многолико! А ние като народ да се противопоставихме на нещо, да се възмутихме? Не само че не го правим, но и гласувайки за същите, връщахме отново и отново същата свинщина.

Пороите заливат България през последните години все по-често и опустошително. Домове наводнени, покъщнина съсипана, техника поломена и след дъжд качулка ще се свикват комисии да решават на кого какво да подхвърлят. Спомням си земетресението през 1977 г. Къщата ни се напука цялата, но комисията реши, че няма поражение. Такова не се оказа в много пострадали домове, за да могат някои да си построят нови къщи. Защо след бедствията хукват да описват щетите? Къде е дългосрочната стратегия за 50 години напред на Министерството на околната среда и водите? Как за толкова години не се намери свестен министър да спре пагубното изсичане на горите, да се планират средства за почистване на речните корита и язовири? Къде е желаното министерство, което да работи за предотвратяване на щетите и бедствията, а не постфактум да ги установява и да подхвърля на потърпевшите жалки непокриващи нищо суми?

Жаждата за пари е неутолима, но природата се оказва естествено безмилостна и към алчността, и към грешките на управниците. Жалкото и непростимото е, че за всичко плаща единствено бедният българин, работил и събирал цял живот да си спретне дом! Колко потопа ни чакат още, докога и защо позволяваме на властниците да си играят с живота и съдбата ни?
 
Валерия Стефанова, Лондон