Хиляди разполагат с пари само седмица, после – глад  

Гьоте е посъветвал: „Ако е възможно, всеки ден трябва да прочиташ поне едно мъдро изречение, една мъдра мисъл!“. Според Макиавели: „Разумният управленец трябва да върви по пътищата, по които са вървели великите личности, да подражава на ония, които са превъзхождали другите, та по този начин да може, ако не се издигне дотолкова, че да се изравни с образците, то поне да напомня за тях!“. 

Това, което българските управляващи показват с управлението си през последните 30 години, е истинско огледало на техните мисли, действия и цели! Защо пиша тези мисли? Провокираха ме данните на синдикатите, че за оцеляването на един човек днес са необходими 1500 лв.! Минималната работна заплата е далеч по-ниска от тази сума, а много пенсии са 2-3 пъти по-ниски от нея? Е, кой и как да живее и оцелява под този праг? Кому са нужни крокодилски сълзи и констатации вместо жизненонеобходимите реални и адекватни мерки и действия? Какво конкретно направиха политиците за този народ да бъде здрав, щастлив и успяващ? Нали знаем, че благосъстоянието на един народ осигуряват не парите, които държавата отпуска на чиновниците, а тези, които трайно, ежегодно остават в джобовете на хората? През последните години тези джобове са вечно празни, защото хиляди разполагат с пари само седмица, а в останалото време – глад и мизерия? Къде е човечността?
 
В. Димитрова