Истерията с машините и докладът на ДАНС разгневиха избирателите

Вяла, скучна и апатична, безинтересна кандидаткметска предизборна кампания. Това е характеристиката на отминалия последен месец в столичния град. И това би могло да се възприеме като нова реалност, която бележи нормализация на обществения живот. За съжаление типично по български буквално в навечерието на изборния ден избухна скандалът с машините. ЦИК решиха да се презастраховат,  премахнаха машинното гласуване и оставиха само хартиеното. Машинната бюлетина не подлежи на зачеркване, на нея не можеш да й драснеш чертичка и да я направиш недействителна. И затова някой се погрижи да я елиминира, да остави само хартията, която може да бъде манипулирана.

Само че мозъчният тръст пак не предвиди реакцията на обикновения човек, избирателя, когото политиците понякога безлично назовават електорат. Та гневните избиратели отговориха на провокацията, излизайки по-масово и така минимизираха щетите. Естествено паметливите софиянци си спомнят гнусната провокация с уж партийната книжка на Софиянски при едни други кметски избори преди трийсетина години. И тогава скандалът избухна ден преди изборите, и тогава вместо оттегляне електоратът се мобилизира. Тя, историята, учи, ама когато неуки и самозабравили се хора се опитват да диктуват нещата, така се получава.

Няколко думи и за участието на дансаджиите в скандала. Защо тези хора не се грижат за националната сигурност, а за партийното добруване на определени партии. Всеки един нормално мислещ човек си задава този въпрос. И това е един от белезите за нормалност. Докато специалните служби са партийно обвързани, а техните началници са назначавани с протекцията на отделни партии, не може да сме нормална държава. А докато имаме в обществения живот Кой, Някой, Той, Който, е немислимо да вървим към нормализация. Демокрацията не се гради от един или двама души, за техния кеф или интерес. Затова и България е на това дередже, хем сме в ЕС, хем кълнем, че сме там, хем говорим за закони, хем не ги приемаме или ги докарваме до жалко подобие на европейските. Готови сме да преглътнем чекмеджета и нощни шкафчета, ама щом и изборите посягат да ни вземат – така не може, така не става.
 
Михаил Маринов, София