Искаме си лева, еврото ще ни докара мизерия

Като слушам приказките за ползите от приемането на еврото, и си мисля за последните 3-4 десетилетия. В средата на 70-те години един политически офицер изнасяше лекция на граничната застава, на която служех. Излъга ни нагло, че до една-две петилетки ще построим комунизма и ще заживеем добре и без лишения. След три петилетки комунизмът се срина окончателно. Така и не разбрахме дали ние строихме лошо, или майсторите ни бяха калпави.

Дойде периодът, наречен от народа „демокрацията“. И пак обещания. До десетина години, ако изтърпим и се трудим усилено, ще променим живота си и всичко ще бъде друго. Уви! Преживяхме Луканова, после и Виденова зима. Направихме миниреволюция, дойде нова власт и ни обещаха пак чудо. Костов направи реформите, малцина забогатяха набързо, ние, мнозинството, се оказахме по-бедни. После дойде царят, той беше най-щедър на обещания. Вързахме му се – така де, какво пък са 800 дни. Ще ги изстрадаме и после кеф. Симеон си взе дворците, горите, ние пак останахме на изчакване. Междувременно влязохме в НАТО и станахме най-смешните там, защото вече бяхме унищожили армията си. Задаваше се нова стръв – еврочленството. Главната преговаряща обещаваше всичко, каквото западняците поискаха от нас. А то си беше свързано с лишения и загуби. Мадам Йес я наричаше народът, журналистите и те го подеха. Влязохме и станахме европейци, не че дотогава сме били азиатци, ама така е приказката. И богатите станаха още по-богати, а ние, бедните, сме си все същите. Известно време бяхме най-бедните в Евросъюза, сега нищо чудно да сме най-зле вече в цяла Европа. Във всеки случай румънците ни бият със сигурност, нищо чудно и албанците да са ни надминали.

И сега идва новата стръв – еврото. Само че на нас не ни е до него. Искаме си лева, ама не от инатлив патриотизъм, а от страх. Истински страх, че отново ще ни изтръскат джобовете и мизерията ще продължи. А и кой вярва на българските политикани, дето твърдят, че са политици. А всъщност са слуги на някого – господари и на Изток, и на Запад, и отвъд океана – колкото искаш. А иначе уж сме трудолюбив народ. Дето все не случва на управленци.
 
Стоян Славчев, Русе