Господа несменяеми управляващи, неслучайно болшинството българи се отвращава от вас и изобщо не ви вярва. Чета написано от български гражданин: „Дойде ли Бойко, той винаги разделя пенсионерите на бедни и богати. За него са важни учители и полицаи“. И нещо друго, за падишаха никой не е важен – няма учители, няма полицаи, важен е само и единствено той.
Но кой ни е виновен за това, че позволихме такива хора да ни управляват? 34 години все настъпвахме тази пуста мотика, но главите не ни увряха. Говорят, че „ще хвърлят България в криза“. Че тя 34 години влиза от криза в криза благодарение на подли и отмъстителни управляващи и най-вече на плазмодиите на хранилка, които без капка труд ронят сълзи, молейки се въпросните да продължат да управляват.
С цялата си същност усещам, че след изборите не ни чака нищо добро. Всичко в България се върши от конюнктурни съображения и това се дължи на срастването на криминалитета с прокуратура и съдии. И лошото е, че вече не става дума само за конюнктура, а за опека, за дълбок системен проблем, ерозиращ цялата държава, засягайки обществения интерес. Моето усещане се потвърди от това, което Н. Марков изрече в тв предаване: Това е само началото. Още нищо не сте видели. Нямате представа какви филмови материали и какви неща са подготвили за ПП и ДБ. Тотална разработка, сами те нямат представа колко са разработвани.
Така ли не разбрахме какви политици и управляващи избираме? Така ли не разбраха (или съвсем умишлено), че връщат на бял кон ГЕРБ и ДПС? Едно е истина – те не разбират, че тук става дума не само за техния живот, но най-вече за живота и съдбата на един народ и една държава. Върнаха се безпътицата и безнадеждността. Имаха толкова очевадещи поводи да прогледнат и разберат с кого се захващат – с този, който разби българските институции и ликвидира институционализма. Този „Аз управлявам“, „Аз решавам“, „Аз давам“ не е ни за сглобка, ни за коалиция, ни за ортаклък!
Защо ние като народ позволяваме на алчни и безскрупулни лица да петнят хора с безупречна репутация? Позволяваме да ни управляват тези, за които властта е всичко, а човекът – нищо.
Не ви вярваме и изпитваме отвращение. Нещо повече, ако ние като народ не искаме да сме повече гладни, бедни, болни, лъгани, крадени, унижавани и подценявани, трябва добре да си помислим, за да не настъпим мотиката за пореден път.
Валерия Стефанова, Лондон
Все още няма коментари